Цезар Кюи: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м RomanNr: 2 repl; Cyrlat: 1 repl;
мРедакция без резюме
Ред 46:
 
=== Опери ===
[[Файл:YershovInSaracen CuiIP 247 600.jpg|мини|дясно|240п|Иван Ершов в ролята на Шарл VІІVII от операта на Кюи "Сарацинът"]]
През периода от [[1856]] до [[1875]] г. пише редица пиеси за пиано, романси и опери. Първата му опера е "'''Кавказки пленник'''", над която работи през [[1857]]-[[1858]] г. по едноименната [[поема]] на [[Александър Пушкин|Пушкин]]. Написана е като двуактна опера, а по-късно е преработена в триактна. През [[1883]] г. е поставена на сцената на [[Мариински театър|Мариинския театър]] в Петербург, а през [[1900]] г. - и в Московската частна опера.<ref name="F" /> Следва едноактната [[Комедия|комична]] опера "'''Синът на мандарина'''" по [[либрето]] на В. Крилов, написана през [[1859]] г.<ref name="B" /> Операта първо е изпълнена като домашен спектакъл в дома на Кюи с участието на самия [[автор]], жена му и Мусоргски в ролята на [[мандарин]]а, а [[увертюра]]та е изпълнена на 4 ръце от Кюи и Балакирев. Публичното и&#768; представяне става през [[1878]] г. в Клуба на художниците в Петербург.<ref name="F" />
 
Ред 69:
Музиковедите считат, че най-пълно като композитор Кюи се е разкрил в многобройните си неголеми камерни произведения и най-вече в романсите си, от които е създал над 400. Те се отличават с лирично съзерцателно настроение, искреност на чувствата, поетичност, красиви вокални партии и изящни инструментални съпроводи. Изборът на [[текст]]ове за романсите е направен с голям вкус, като много от тях са написани по прекрасни [[стихотворение|стихове]] на Пушкин, [[Михаил Лермонтов|Лермонтов]], Аполон Майков, [[Николай Некрасов|Некрасов]], [[Адам Мицкевич]].<ref name="B" /> Кюи пише описателни, повествователни и хумористични романси, в които с няколко такта и кратък текст успява да предаде една цялостна картина, или да изрази определени чувства.<ref name="C" /> Едни от най-хубавите му романси са "Царскоселска статуя" и "Изгореното писмо" по текст на Пушкин, "О чём в тиши ночей", "Изтощена от мъка" и "Еолова арфа" по стихове на Майков. Романсите му по текстове на френски поети ([[Алфред дьо Мюсе]], Виктор Юго, Жан Ришпен) се характеризират с малко пресилен съзерцателен лиризъм, а понякога и с [[Мелодрама|мелодраматичен]] патос.<ref name="E" /> В късните си години издава романсите си във вид на сборници, като произведенията във всеки от тях са по текстове на един единствен поет. Така се появяват сборниците с романси "20 стихотворения на Жан Ришпен" ([[1890]]), "25 стихотворения на Пушкин" ([[1899]]), "21 стихотворения на Некрасов" ([[1902]]) и циклите романси по стихове на Майков, Мицкевич, Лермонтов, [[Лев Толстой]] и др. Издадава 13 музикални картини и вокалния цикъл "Отзвуци от войната" ([[1904]]-[[1905]]).<ref name="F" /> И днес неговите романси могат да се чуят в изпълнение на най-добрите руски певци.<ref name="A" />
 
Към вокалната музика, създадена от Кюи се отнасят още около 70 хорови произведения и две [[кантата|кантати]] - "В чест на 300 години Дом Романови" и "Твоите стихове" в памет на Лермонтов.<ref name="C" /> В последните си години проявява интерес към детската музика, като освен четирите опери пише няколко цикъла детски песни и детски хорови песни. Интересът му е предизвикан от познанството му с музикалната възпитателка ''Н. Н. Доломановая'', на която посвещава 13 хорови песни за женски и детски гласове в съпровод на фортепиано, орop.85.<ref name="E" />
 
=== Инструментална музика ===
Кюи е много продуктивен и в създаването на инструментална музика. Преобладаващият инструментален жанр са миниатюрите за фортепиано от типа на тези на [[Роберт Шуман|Шуман]]. Създава цикъл от 12 миниатюри орop. 20, 2 [[скерцо]], една [[тарантела]], множество пиеси за цигулка и пиано, за [[виолончело]], 4 [[Сюита|сюити]], една от които е ''"In modo popolari"'', op. 43. Написва 3 струнни [[квартет]]а, 25 [[прелюд]]ии за фортепиано.<ref name="A" /><ref name="B" /> Сюита №4 за фортепиано "Аржанто" е посветена на ''Л. Мерси д'Аржанто'', голяма приятелка и почитателка на Кюи и автор на монография за неговото творчество, направила много за популяризирането на музиката му във Франция и [[Белгия]]. До [[1915]] г. са издадени 92 негови [[опус]]а. Музиката му носи френско изящество, [[славяни|славянска]] задушевност и дълбочина на чувствата.<ref name="F" /><ref name="B" /><ref name="E" />
 
== Музикална критика ==
Ред 108:
=== За оркестър ===
 
* Скерцо №1, базирано на буквите B.A.B.E.G и C.C., орop.1, 1857 г. (оригинално за 4 ръце на пиано)
* Скерцо №2, "А-ла Шуман", орop.2, 1857 г. (оригинално за 4 ръце на пиано)
* Тарантела, орop.12, 1858 г. (адаптирана за пиано от Ференц Лист)
* Сюита миниатюра №1, op.20, 1882 г.
* Концертна сюита op.25 за цигулка и оркестър, 1884 г.
Ред 116:
* Сюита №4, "Аржанто", 1887 г.
* Сюита №3, op.43, "In Modo populari", 1890 г.
* Валс, орop.65, 1904 г.
 
=== Камерна музика ===
* Малка сюита за пиано и цигулка, op.14, 1879 г.
* Три песни за цигулка с акомпанимент от оркестър или пиано, орop.24, 1880 г.
* 12 миниатюри за цигулка и пиано и за соло пиано, орop.20, 1882 г.
* Концертна сюита за цигулка с акомпанимент от оркестър или пиано, орop.25, 1884 г.
* Две пиеси за виолончело, орop.36, 1886 г.
* "Слава" - марш за духов военен оркестър, 1886 г.
* 6/7 миниатюри за цигулка и пиано или за соло пиано, орop.39, 1886 г.
* Струнен квартет №1, орop.45, 1890 г.
* "Калейдоскоп" - 24 пиеси за цигулка и пиано, орop.50, 1893 г.
* Тарантела за цигулка и пиано, 1893 г.
* 6 багатели за цигулка и пиано, орop.51, 1894 г.
* 7 малки дуета за флейта, цигулка и пиано, орop.56, 1897 г.
* Струнен квартет №2, орop.68, 1907 г.
* Баркарола за виолончело и пиано, орop.81, 1910 г.
* Соната за цигулка и пиано, орop.84, 1860-1870 г. (публикувана 1911 г.)
* Струнен квартет №3, орop. 91, 1913 г.
 
=== Детски песни ===
* 13 музикални картини за глас и пиано, орop.15, 1877–1878 г.
* 17 детски песни, орop.73, 1907 г.
* Още 17 детски песни, орop.78, 1909–1910 г.
* Последни 17 детски песни, орop.97, 1914–1915 г.
 
== Литературни произведения ==