Цезар Кюи: Разлика между версии

 

=== Опери ===

През периода от [[1856]] до [[1875]] г. пише редица пиеси за пиано, романси и опери. Първата му опера е "'''Кавказки пленник'''", над която работи през [[1857]]-[[1858]] г. по едноименната [[поема]] на [[Александър Пушкин|Пушкин]]. Написана е като двуактна опера, а по-късно е преработена в триактна. През [[1883]] г. е поставена на сцената на [[Мариински театър|Мариинския театър]] в Петербург, а през [[1900]] г. - и в Московската частна опера.<ref name="F" /> Следва едноактната [[Комедия|комична]] опера "'''Синът на мандарина'''" по [[либрето]] на В. Крилов, написана през [[1859]] г.<ref name="B" /> Операта първо е изпълнена като домашен спектакъл в дома на Кюи с участието на самия [[автор]], жена му и Мусоргски в ролята на [[мандарин]]а, а [[увертюра]]та е изпълнена на 4 ръце от Кюи и Балакирев. Публичното и&#768; представяне става през [[1878]] г. в Клуба на художниците в Петербург.<ref name="F" />

 

Музиковедите считат, че най-пълно като композитор Кюи се е разкрил в многобройните си неголеми камерни произведения и най-вече в романсите си, от които е създал над 400. Те се отличават с лирично съзерцателно настроение, искреност на чувствата, поетичност, красиви вокални партии и изящни инструментални съпроводи. Изборът на [[текст]]ове за романсите е направен с голям вкус, като много от тях са написани по прекрасни [[стихотворение|стихове]] на Пушкин, [[Михаил Лермонтов|Лермонтов]], Аполон Майков, [[Николай Некрасов|Некрасов]], [[Адам Мицкевич]].<ref name="B" /> Кюи пише описателни, повествователни и хумористични романси, в които с няколко такта и кратък текст успява да предаде една цялостна картина, или да изрази определени чувства.<ref name="C" /> Едни от най-хубавите му романси са "Царскоселска статуя" и "Изгореното писмо" по текст на Пушкин, "О чём в тиши ночей", "Изтощена от мъка" и "Еолова арфа" по стихове на Майков. Романсите му по текстове на френски поети ([[Алфред дьо Мюсе]], Виктор Юго, Жан Ришпен) се характеризират с малко пресилен съзерцателен лиризъм, а понякога и с [[Мелодрама|мелодраматичен]] патос.<ref name="E" /> В късните си години издава романсите си във вид на сборници, като произведенията във всеки от тях са по текстове на един единствен поет. Така се появяват сборниците с романси "20 стихотворения на Жан Ришпен" ([[1890]]), "25 стихотворения на Пушкин" ([[1899]]), "21 стихотворения на Некрасов" ([[1902]]) и циклите романси по стихове на Майков, Мицкевич, Лермонтов, [[Лев Толстой]] и др. Издадава 13 музикални картини и вокалния цикъл "Отзвуци от войната" ([[1904]]-[[1905]]).<ref name="F" /> И днес неговите романси могат да се чуят в изпълнение на най-добрите руски певци.<ref name="A" />

 

 

=== Инструментална музика ===

 

== Музикална критика ==

=== За оркестър ===

 

* Сюита миниатюра №1, op.20, 1882 г.

* Концертна сюита op.25 за цигулка и оркестър, 1884 г.

* Сюита №4, "Аржанто", 1887 г.

* Сюита №3, op.43, "In Modo populari", 1890 г.

 

=== Камерна музика ===

* Малка сюита за пиано и цигулка, op.14, 1879 г.

* "Слава" - марш за духов военен оркестър, 1886 г.

* Тарантела за цигулка и пиано, 1893 г.

 

=== Детски песни ===

 

== Литературни произведения ==