Диктатура на пролетариата: Разлика между версии

Тази концeпцияконцепция е в центъра на много дебати, които основно се отнасят до това как да се приложи самата диктатура на пролетариата. Управлението на [[Болшевики|болшевиките]], както и други режими определят своята форма на управление като диктатура на пролетариата. Това понятие е използвано и от противниците на [[Марксизъм|марксизма]], но с негативно значение и като основа за критика. Причината за това е, че теоретичната постановка за революционното правителство, осъществяващо диктатурата на пролетариата, на практика е заменена с еднолична диктатура.

За първи път през Пролетта на народите от 1848г1848 г. се появява израза „диктатура на пролетарската класа”<ref>Numéro 3 de la Nouvelle Gazette Rhenane, d'après Marx. Déclaration, Oeuvre, la Pléiade, tome 4, p. 567.</ref>. За Маркс диктатурата е преди всичко неизбежен резултат от всяка революция.<ref>Nouvelle Gazette Rhénane, n°102 [archive], K. Marx</ref> Преди това Маркс и [[Енгелс]] използвали само израза „пролетариат, организиран като класа-хегемон”.<ref>Manifeste du parti communiste, II. Prolétaires et communistes [archive] Marx & Engels</ref> Карл Маркс изрично прави връзката между тези две понятия през 1850г1850 г.<ref>Déclaration dans Oeuvre, T. IV, K. Marx, p.567</ref>

В „Класовите борби във Франция” Маркс защитава „диктатурата на работническата класа”<ref>les Luttes de classes en France, De février à juin 1848 [archive], K. Marx</ref> и определя „диктатурата на пролетариата” и „неспирната революция” като двете положения, които разграничават [[Комунизъм|комунизма]] от среднобуржоазния [[социализъм]].<ref>les Luttes de classes en France, Du 13 juin 1849 au 10 mars 1850 [archive], K. Marx</ref> Същата година „диктатура на пролетариата” е записана като цел на ''световното комунистическо революционно общество''.<ref>Statuts de la société universelle des communistes révolutionnaires [archive], Adam, J. Vidil, K. Marx, Auguste Willich, F. Engels et G. julian Harney</ref> През 1852г1852 г. Маркс обявява, че възгледите му относно диктатурата на пролетариата са част от неговите три основни приноса към буржоазната история:

# тази диктатура по своята същност не е нищо друго, освен преход към премахването на всички класи и води до безкласово общество;''''''' | К. Маркс, ''Писмо до Йосиф Вайдемайер'', 5 март 1852г1852 г.}}

През 1871г1871 г. [[Парижка комуна|Парижката комуна]] въвежда нови политически перспективи. За Енгелс това е „диктатура на пролетариата”.<ref>Introduction à la Guerre civile en France [archive], F. Engels</ref> Докато Маркс я критикува, че е решението да не атакува [[Версай]], когато е имала възможност, е пракалено глупаво, както и това, че се е отнесла доста снизходително със заговорниците и шпионите реакционисти:<ref>Lettre à Kugelmann, 12 avril 1871 [archive], K. Marx</ref>

{{цитат|Даже нощната стража, вместо да бъде разоръжена и арестувана, както трябваше да бъде направено, успя да намери парижките порти широко отворени, за да може да се скрие на сигурно място във Версай. Не само че не беше упражнено насилие върху служителите на реда, но те дори имаха възможността да се прегрупират и да заемат повече от една позиции в центъра на Париж. ...Въпреки всичко известно време екзекуциите на затворници (борци за Комуната) са прекратени. Но малко след като Тиер и неговите генерали декабристи са предупредени, че техните дигизирани като гвардейци шпиони от жандармерията са хванати в Париж, и че градската стража, хваната със запалителни бомби са пощадени, те осъзнават, че Декретът на комуната за отмъщение е само една празна заплаха, и затова масовите екзекуции на затворниците са подновени без прекъсване до края.'' | К. Маркс, ''Гражданската война във Франция'', глава 2, 1871г1871 г.}}

{{цитат|''Ние вече видяхме по-горе, че първият етап в работническата революция е установяването на пролетариата като класа-хегемон, тоест извоюването на демокрация и установяването й като преходен революционен етап.'' | К. Маркс и Енгелс,'' Манифест но Комунистическата партия'', част 2, 1847г1847 г.|right|}}

{{цитат|''Едно нещо е абсолютно сигурно – това, че нашата партия и работническа класа могат единствено да доминират под формата на демократична република. Последната е даже специфичната форма на диктатурата на пролетариата, както вече го показа Великата френска революция.'' | Фр. Енгелс, ''Критиката на програмата от Ерфурт'', 1891г1891 г.}}

През 1875г1875 г. Маркс дава последната си оценка за диктатура на пролетариата преди да умре:

{{цитат|''Между капиталистическо общество и комунистическо общество има период на революционна трансформация от едното към другото. На това съответства един период на политически преход, където държавата не може да бъде нищо друго, освен революционна диктатура на пролетариата.'' | К. Маркс, ''Критика на програмата от Гота'', 1875г1875 г.}}

== Парижката комуна от 1871г1871 г. ==

Преобразуването на [[Русия]] (бъдещ [[СССР]]) през 1918г1918 г. се идентифицира като практическо приложение на диктатурата на пролетариата. Въпреки всичко този термин е премахнат от ревизираната Конституция от 1936г1936 г. Дългосрочната съветската позиция е защитена от основните партии, които се причисляват към [[комунисти|комунистите]] по целия свят (защото са финансирани от СССР). През 1956г1956 г. тази позиция е отслабена от разкритията на 22-рия Конгрес на КПСС на СССР от Доклада на [[Хрушчов]], което подхранва разпространението на по-критични възгледи сред комунистите през 60-те и 70-те години.

[[Марксист|Марксистката]] революционерка [[Роза Люксембург]] пише през септември 1918г1918 г., че [[Болшевизъм|болшевишката]] власт е „''една диктатура наистина, но не на пролетариата, а на една част от политиците, тоест диктатура в буржоазен смисъл''”.<ref>Rosa Luxemburg, La révolution russe</ref>

През 1920г1920 г., по време на конгреса в Тур, [[Леон Блум]] се изказва по отношение на ''диктатурата на пролетариата'', но квалифицирайки [[Ленинизъм|ленинистката]] политика като „''диктатура върху пролетариата''”.

Кръгът на комунистите демократи (Борис Суварин) обявяват през 1931г1931 г. „''диктатура върху пролетариата в СССР''”.<ref>La Critique sociale n°2, juillet 1931</ref>