Разлика между версии на „Предрумънски топоними в Северна Добруджа“

м
RomanNr: 18 repl; Cyrlat: 11 repl; Grammar: 39;
м (RomanNr: 18 repl; Cyrlat: 11 repl; Grammar: 39;)
* Списъкът не взима предвид [[етимология]]та на топонима (била тя от [[турски език|турски]], [[български език|български]] или друг език), а културната среда, в която топонимът се използва. Така например ''Кюстенджа'' се смята за български топоним, въпреки турската си етимология. Дадени са допълнителни данни за имена и др. в селищата.
 
* Предикатът ''български'' принципно означава, че в селището живят или са живели българи към 1940г1940 г., означението „българска община” не значи, че в селището няма други етно-религиозни общини или общности.
 
* Списъкът не разглежда хронологично топонимите, т.е. не показва само сменените топоними след влизането на областта в границите на [[Румъния]] , а историческите и тези от тях в общност с българският език.
 
* В автентичните имена на обекти останки от гръко-латински античен пласт практически липсват, най-стар е славяно-българският пласт (включително повлашените, потурчени и порусени названия), най-силен е тюрският пласт (с турски, татарски, а вероятно и с печенежки, кумански и прабългарски произход) и най-нов е румънският официално налаган след анексирането на Добруджа от Румъния.
Във взаимодействието помежду им се появяват смешения като бълг. Ново село - тур. Yeni sala (а не Yeniköy) – рум. Enisala; Сатуново - Sat nou; Извор – Izvoarele; ез. Синьо – SinoеSinoe (през порусеното Синое, а не рус. Голубое), EзероЕзеро Черна – Çerna Göl; Караомер - Negru Vodă – Черна вода; калки като Черна вода - Karasu (старото име на Меджедия по името на тукашната река); повлашаване като Хърсово – Hârșova ( през тур. и нем. Hırsova); Поляна – Poiana, Градина – Gradina, Гергина – Gherghina (използвани и като автентични и за нови „румънски” имена); Ягода (хълм до с. Остров, Кюстендженско) – DеalulDealul Iagodâ bair и т.н. <br />
 
 
|
|
|Българска община ХІХXIX в.
|Петър Велков <ref>Петър Велков (Вълков) - опълченец в руско турската освободитела война роден в 1850 г. в с. Аджарик </ref>
|-
|Православен Храм 1858<ref>Храма е изписан в 1906 от Михаил Параскевов и Рафаил Матеев и двамата от Тулча, днес се казва "Св. Войводи" </ref>
|
|Българска община, военен паметник, военнополева болница в 1917<ref>Голям военен паметник на 35 войници - 1917г1917 г. от военнополевата болница тук погребани в гробището.Щаб на 3-ти конен полк в І св. война.</ref> тракийска гробница<ref> Могила с двукамерна тракийска гробница със стени от дялан камък и дървено покритие, златни, сребърни и бронзови находки.</ref>
|
|-
|Almălău
|Алмълиу
|Възрожденска църква ХІХвXIX в.<ref> В ХХв. - "Възнесение господне" (Înălţarea Domnului)</ref>
|Българско училище
|Алмалийска община
|[[ Армутлий]]
|
|[[ Тулча (окръг)| TулчаТулча]]
|[[Камбер]]
|Turda
|Турда
|Св. Архангел Михаил 1880г1880 г.
|
|Армутлийска община
|
|-
|[[AстаградАстаград]]
|Астабад
|Aстабад
|[[Тулча (окръг)| TулчаТулча]]
|м-ду [[Инан чешма]] и [[Карамурад]]
|заличен
|няколко православни храма
|
| ХVІІXVII в.- град с 1500 къщи <ref>Според записаното от Евлия Челеби в 1652 г., публ. „Периодическо списание” г. ХХІXXI св. 9-10 с. 678-9</ref> българска община
|
|-
|[[ Бабадаг]]
|
|[[Тулча (окръг)| TулчаТулча]]
|[[Бабадаг]]
|Babadag
| Бабадаг
| Св. Димитрий 1853<ref>Църквата е наследник на изгорения в 1842 г. стар храм изграден от котленски овчари след изгарянето на предходния в края на ХVІІІXVIII в., зографисана е от видните тревненски зографи Витан Константинов и сина му Теодоси /Доси/ Витанов, прекръстена е на Sf. Voievozi”, а българските надписи са заличени в 1989г1989 г. В 1903 до 1923г1923 г. българите построяват нов храм също посветен на Св. Димирър</ref>
| Смесено училище от 1848, прерастналопрераснало в 3-класно.
| Бабадашка българска община <ref>В 1917 г. гражданската общинска власт прави паметник на загиналите за освобождението на града около 40 военни чина. Те са погребани във българското военно гробище в двора на църквата. Днес върху постамента на паметника има плоча с друг надпис на румънски прикирваща кирилските букви, а военното гробище е заличено. </ref>, Читалище „Любов” 1870, Българска книжарница, „Велик добруджански събор”<ref>Първи Велик общонароден Добруджански народен събор (1917) – общо събрание на българска Добруджа след освобождението й избрало областна и общински управи, Втори Велик общонароден Добруджански народен събор (1918) работил като делегатско областнно представителство</ref>, [[Кръстьо Мирски и др. <ref> [[Кръстьо Мирски]] – просветител, учител, отворил първата българска книжарница, два пъти кмет на Варна; Иван Христов – фабрикант с кожарска фабрика</ref>
|-
|
|
|българска община в ХVІІІвXVIII в.
|
|-
|Nicolae Bălcescu
|Николае Бълческу
|Св. Богородица<ref>Възрожденски храм 1856, изписан от Рафаил Матеев от Тулча, (до 1900г1900 г. се служи на български)</ref>
|Българско училище 1848, затворено в 1884 от румънците
|Башкьойска община
|[[Димитър Петков]] и др.<ref>[[Димитър Петков]] – български министър председател, два пъти председател на народното събрание, два пъти министър, кмет на [[София]], четник на [[Панайот Хитов]], като опъленец се бие при [[Стара Загора]] и [[Шипка]] и загубва ръката си, политически съратник на [[Стефан Стамболов]], баща на [[Петко Д. Петков]] и [[Никола Петков]]; поп Георги – преписал Паисиевата история в 1842г1842 г. </ref>
|-
|[[ Бейдаут]]
|Бейдаут
|Възрожденски храм 1830
|Българско училище 1834<ref>затворено от румънската власт в 1882г1882 г.</ref>
|Бейдаутска община
|[[Стефан Караджа]] и др. <ref> [[Стефан Караджа]] живее заедно със семейството си няколко години тук преди да се заселят в [[Тулча]]; Тук е роден хаджи Велико Стефанов – виден тулчански търговец организирал и подпомогнал финансово построяването на българската църква св. Георги и Девическото училище в Тулча. Дарил 3 дюкяна за издръжката им; ген. [[Стоян Загорски]] е учил тук; ген. [[Вичо Диков]] – участник в Освободителната, Сръбско-българската и Балканската воини, като комендващ ІVIV-та българска армия в Междусъюзническата война побеждава сърбите при Калиманци и обкръжава гръцката армия в Кресненското дефиле; поп Дионисий – отстоял българщината срещу фанариотиски домогвания, баща на ген. Вичо Диков;</ref>
|-
|[[ Бештепе]]
|
|
|Българска община в ХІХвXIX в.
|
|-
|[[ Вакарене]]
|
|[[ Тулча (окръг)| TулчаТулча]]
|[[ Вакарене]]
|Văcăreni
|
|
|Българска община ХІХвXIX в.
|
|-
|[[ Вишина]]
|Пашакъшла
|[[Тулча (окръг)| TулчаТулча]]
|[[Jurilovca]]
|Vişina
|
|
|Българска община ХІХвXIX в.
|
|-
|Успение Бого¬родично 1825<ref> в 1852 Църквата е подновена и зографисана от видните тревненски зографи Витан Константинов и сина му Теодоси /Доси/ Витанов, запазен е оригиналният български иконостас</ref>св. Лука 1914<ref>Църквата е изградена от българите в селото, за да се ползва вместо старата, на каменна плоча са записани с латински букви имената на дарителите </ref>
|Българско училище 1825
|Долночамурлйиска община <ref> В центъра на селото е издигнат паметник на загиналите във втората световна война 1941-45 г. негови жители, дори след изселването в 1940 г., половината са с български имена; наблизо е паметната плоча на Корнелио Гаврилов убит по време на антикомунистическия бунт в ХІІXII.1989г1989 г., неговото име носи и улица в Тулча.</ref>
|[[Стефан Караджа]] <ref> [[Стефан Караджа]] e живял като малък със семейството си в селото</ref>
|-
|[[ Дъене]]
|Даякьой
|[[ Тулча (окръг)| TулчаТулча]]
|[[]]
|Dăeni
|[[ Еникьой]]
|
|[[ Тулча (окръг)|TулчаТулча]]
|[[Енекьой]]
|Mihail Kogălniceanu
|Михаил Когълничеану
|Св. Троица - 1866<ref> Църквата е известна и като“Св.Св. Кирил и Методий” по името на главната икона на храма рисувана от видните тревненски зографи Захария Цанюв и сина му [[Цаню Захариев]], изписали и целия храм в 1866г1866 г. Тя е дарена от вуйчото на [[Васил Левски]] - Васил Тотювич, запазен е оригиналния български иконостас </ref>;
|Смесено училище 1865
|Еникьойска община
|[[Ески Баба]]
|
|[[ Тулча (окръг)| TулчаТулча]]
|[[Ески Баба]]
|Stejaru
|[[ Затека]]
|Затока
|[[ Тулча (окръг)| TулчаТулча]]
|[[]]
| заличено
|[[Зебил]]
|
|[[ Тулча (окръг)| TулчаТулча]]
|[[]]
|
|[[Иглица]]
|
|[[ Тулча (окръг)| TулчаТулча]]
|[[]]
|
|
|
|Средновековна българска крепост <ref>Силна българска средновековна крепост доминираща над [[Дунав]]а</ref> българска община в ХVІІвXVII в.
|
|-
|[[ Инан Чешма]]
|Чешма
|[[ Тулча (окръг)| TулчаТулча]]
|[[ Инан Чешме]]
|Fântânelele
|[[ Исакча]]
|Облучица
|[[Тулча (окръг)| TулчаТулча]]
|[[Исакча]]
|Isaccea
|[[ Кавгаджии]]
|
|[[Тулча (окръг)| TулчаТулча]]
|[[Бая|Хаманджия]]
|Baia
|[[ Калина]]
|Калия (Канлъ) буджак
|[[ Тулча (окръг)| TулчаТулча]]
|[[Муригьол]]
|Kolina
|Колина
|Възрожденски православен храм<ref>Храм от 50-те години на ХІХXIX в. изписан от Михаил Параскевов и Рафаил Матеев и двамата от Тулча</ref>
|Българско училище 1847
|Калийска община
|[[ Камена]]
|Камана
|[[Тулча (окръг)| TулчаТулча]]
|[[Бая|Хаманджия]]
|Camena
|[[ Камена]]
|Каркали, Каракалю
|[[ Тулча (окръг)| TулчаТулча]]
|[[ Каракалю]]
|Caracaliu
|[[ Капидава]]
|
|[[Тулча (окръг)| TулчаТулча]]
|[[]]
|
|[[ Караманкьой]]
|
|[[Тулча (окръг)| TулчаТулча]]
|[[ Журиловка]]
|Sălcioara,
|Българско училище 1862
|Карманкойска община
|[[Харитон Халачев|Поп Харитон]] <ref> [[Харитон Халачев|Поп Харитон]] - свещенниксвещеник в селото и войвода на чета в Бабадашката планина</ref>
|-
|[[ Каранасуф]]
|Хистрия
|[[Тулча (окръг)|TулчаТулча]]
|[[Истрия |Каранасуф]]
|Istria
|[[ Касапкьой]]
|
|[[Тулча (окръг)| TулчаТулча]]
|[[Михай Витязу |Саръюрт]]
|Sinoe
|Българско училище преди 1832
|Касапкьойска община
|[[Харитон Халачев|Поп Харитон]] <ref> [[Харитон Халачев|Поп Харитон]] - свещенниксвещеник в селото и войвода на чета в Бабадашката планина</ref>
|-
|[[ Касъмча]]
|[[ Каталоя]]
|Каталой
|[[ Тулча (окръг)| TулчаТулча]]
|[[]]
|
|[[ Килия]]
| Килия вехта
|[[Тулча (окръг)| TулчаТулча]]
|[[ Килия]]
|Chilia veche
|[[ Конгаз]]
|
|[[Тулча (окръг)| TулчаТулча]]
|[[Енекьой]]
|Rândunica
|
|
|Българска община ХІХвXIX в
|
|-
| Кюстенджа
| Преображение Господне 1867<ref>Строена съвместно с гърците, след завършването й обсебена от тях </ref>, св.св. Кирил и Методий 1871 <ref>църквата е заместена от новия голям храм Св. Никола </ref>, Св. Никола 1898
| Смесено училище 1875<ref>закрито от Румънската власт в 1940г1940 г.</ref>
| Кюстенджанска българска община, Читалище „Постоянство” 1872, <ref> прекръскено по-късно на „Извор”, Самодеен театър 1872 Самодееният театър е към читаталището, ръководи го Сава Доброплодни, тук е примиерата на неговата пиеса „Светослав”</ref>
| [[Сава Огнянов]] и др<ref>[[Александър Огнянов]] – министър на правосъдието, брат на [[Сава Огнянов]]; Димитър Н. Минчев – български писател и публицист, пише и на румънски; [[Сава Доброплодни]]] ; [[Сава Доброплодни]] - виден възрожденец, просветител, ръководил училището в града; [[Сава Огнянов]] – театрален генийй, роден в Кюстенджа; [[Иван Пенаков]]; [[Иван Пенаков]] /1883-1971/ - деец на национално-освободителното движение, историк и общественик, роден в Кюстенджа ; [[Янко Сакъзов]] – виден социалдемократ и публицист, министър, многократно депутат – въвел 8 часовия работен ден в България, живял в града=</ref>
|[[ Лунка]]
|
|[[ Тулча (окръг)|TулчаТулча]]
|[[]]
|
|[[ Лункавица]]
|
|[[ Тулча (окръг)| TулчаТулча]]
|[[Исакча ]]
|
|[[ Махмудия]]
|
|[[Тулча (окръг)| TулчаТулча]]
|[[Махмудия]]
|Mahmudia
|[[ Мачин]]
|Вичина
|[[Тулча (окръг)| TулчаТулча]]
|[[Мачин]]
|Măcin
|Българска черква 1875<ref>Възрожденския български храм който е обновяван в 1870 остава за власите патриаршисти </ref>,
|Българско училище 1849<ref> Със собствена сграда от 1862</ref>,
|Средновековна българска крепост<ref>Силна българска средновековна крепост доминираща над [[Дунав]]а. В ХІVXIV век е известна като крупно българско търговско пристанище с фактории на европейски търговци</ref>, Възрожденска община, Читалище „Пчела” 1867.
|[[Никола Бацаров]] и др. <ref>[[Никола Бацаров]] - Възрожденец просветител, организирал в 1849г1849 г. българското училище в Мачин, от 1850 г. богослужение на български, в 1854 градски съветник в руското градоначалство, организира рота българско опълчение от града което се бие с турците при Силистра, награден с орден от руския император, гост на коронацията на императора; Владимир Тодоров – ботев четник; д-р Балканска – столична лекарка, д-р М. Жеков – собственик на АГ клиника в София</ref>
|-
|[[ Мегданкьой]]
|
|[[Тулча (окръг)| TулчаТулча]]
|[[Мегданкьой]]
|Valea teilor
|[[ Меджидия]]
|
|[[Тулча (окръг)| TулчаТулча]]
|[[ Меджидия]]
|Medgidia
|Меджидия
|Св.Св. Кирил и Методий<ref>В 1899г1899 г. храма е разрушен</ref>
|Възрожденско училище 1867
|Меджидийска община, Революционен комитет, читалище
|Православен храм
|
|Старобългарски манастир <ref> Старобългарски скален манастир от ІХвIX в.-ХІвXI в. с уникални глаголически и кирилси надписи и руни </ref> Воененен паментик <ref> Български воененни паментик и гробище от 1917г1917 г. са в двора на храма, днес гробището е заличено, а надписите на български език върху паметника са заменени с румънски</ref>Винарство
|
|-
|
|
|Българска община ХІХвXIX в.
|
|-
|
|
|Българска община ХІХвXIX в.
|
|-
|[[ Налбант]]
|
|[[Тулча (окръг)| TулчаТулча]]
|[[]]
|
|[[ Никулицел| Никулица]]
|Манастир
|[[Тулча (окръг)| TулчаТулча]]
|[[Никулицел|Никулица]]
|Nikulicel
|Никулицел
|св. Никола летни – ХІІІXIII в. Манастири: Кокош 1833 <ref>Основан е в 1833г1833 г. от български монаси, в манастирското гробище са пограбани войници и други българи</ref>, Челик дере 1840 <ref>Основан в 1840 от атонските монаси Доситей, Паисий Анатасий (Лисавенко), впоследствие обителта е отстъпена за да стане женски манастир, а монасите основават наблизо Саун. В 1917 г. манастира е бил и военно-полева болница, в манастирското гробище са пограбани български войници</ref>, Саун 1846г1846 г. <ref>Манастира е от 1846г1846 г. основан от монаси от близката обител Челикдере и подчиняващи се на нея. </ref>
|Българско училище
|Никулицелска община
|хан [[Аспарух]] <ref>В 680 г. хан [[Аспарух]] води от укрепения лагер [[Онгъл]] обкръжаващ настоящото селище победната битка срещу Константин ІVIV Погонат след която Византия е принудена в [[681]] г. официално да признае [[България|Българската държава]] и установяването й южно от [[Дунав]]а. </ref>, хан [[Тервел]] <ref>Тук в укрепения лагер [[Онгъл]] хан [[Тервел]] приема низвергнатия император [[Юстиниан |Юстиниан риномет]] и договаря влизането в [[Константинопол|Цариград]], за което българският хан получава [[кесар]]ска т. е. [[цар]]ска титла и териториално разширение в Тракя - първата територия на България на юг от Балкана. </ref>, [[Васил Друмев]] <ref> [[Васил Друмев]] (митрополит Климент Браницки) – просветител, писател, духовник и политик, министър на просветата, митрополит Търновски, два пъти министър председател на България, епископ на Тулча, подстриган за монах в близкия манастир Кокош, по тази обител дълго време селото се е казвало Манастир</ref>, Витан Константинов<ref>виден тревненски зограф и резбар изработил забележителни олтарни двери в храма на манастира Кокош</ref>
|-
|[[ Ново село]]
|Ени сала
|[[ Тулча (окръг)| TулчаТулча]]
|[[]]
|Enisala
|Възрожденски православен храм<ref>Храма е изписан от Михаил Параскевов от Тулча</ref>
|Българско училище
|<ref>Силна българска крепост и пристанище от края на ХІІІXIII в. доминиращи Черноморското крайбрежие и сухоземните пътища в Добруджа към Бесарабия и Влашко. През Възраждането – Енисалска община</ref>
|
|-
|
|Средновековна българска крепост<ref>.Виж следващата референция</ref>
| хан [[Омуртаг]] <ref>На острова непосредствено срещу селището е описаният в надписа на [[Омуртаговата колона]] от [[църквата св. Четиридесет мъченици]] в [[Търново]] „Всеславен дворец” издигнат от хана на [[Дунав]]а. Това е едно от най- важните български пристанища и военни бази.</ref> Българска община ХІХвXIX в.
|-
|[[ Остров]]
|
|[[Тулча (окръг)| TулчаТулча]]
|[[Остров]]
|Ostrov
|
|-
|[[ ПеченeяПеченея]]
|Печеняга
|[[ Тулча (окръг)| TулчаТулча]]
|[[]]
|Peceneaga
|[[ Потур]]
|Потури
|[[Тулча (окръг)| TулчаТулча]]
|[[Хаманджия]]
|Panduru
|[[Тулча (окръг)|Тулча]]
|[[Тулча]]
|Nufăru (до 1968г1968 г. Prislav)
|Нуфърлул
|
|
|
|Българска община ХІХвXIX в.
|
|-
|[[ Пърлита]]
|
|[[Тулча (окръг)| TулчаТулча]]
|[[Преслав]]
|Victoria
|[[ Пятра]]
|Берое
|[[Тулча (окръг)|TулчаТулча]]
|[[|]]
|
|
|
|Средновековно българско селище от ХІІXII в.
|
|-
|
|
|Средновековна българска крепост <ref>Силна българска средновековна крепост доминираща над [[Дунава]]</ref> Българска община ХІХвXIX в
|-
|[[ Руйко]]
|[[ Саръгьол]]
|
|[[Тулча (окръг)| TулчаТулча]]
|[[Саръгьол]]
|Valea Nucarilor
|[[Съръгьол (Окръг Тулча)| Саръгьол]]
|
|[[Тулча (окръг)| TулчаТулча]]
|[[Бейдауд]] Бабадагско
|Sarighiol de Deal
|[[ Сарънасуф]]
|
|[[Тулча (окръг)| TулчаТулча]]
|[[|]]
|
|[[Кюстенджа (окръг)| Кюстенджа]]
|[[ Михай Витязу | Саръюрт]]
|МihailMihail Viteazu
|Михай Витязу
|Възрожденски православен храм<ref>Храма е изписан от Михаил Параскевов и Рафаил Матеев и двамата от Тулча</ref>
|
|
|Българска община ХІХвXIX в
|
|-
|[[ Селина]]
|Сулина
|[[Тулча (окръг)| TулчаТулча]]
|[[ Сулина |Селина]]
|Sulina
|[[ Ташбурун]]
|
|[[Тулча (окръг)| TулчаТулча]]
|[[Остров]]
|заличено
|на Дунава до с.Остров
|
|Българска община ХVІІІXVIII в
|
|
|
|
|[[ Иван Колев (генерал)|ген. Колев]] <ref>|[[ Иван Колев (генерал)|ген. Иван Колев]], командва І-ва кавалерийска дивизия и нанася тук на 21 октомври 1916г1916 г. тежко поражение на румънско-руските войски и хода на настъпателната операци на ІІІIII-та българска армия за освобождението на Добруджа. </ref>
|-
|[[ Тръстеник]]
|[[Тулча]]
|Tulcea
|Тулча
|Tулча
|"Св. Георги" и "Св. Никола", Българска епископия <ref> Българска черква "Св. Георги" - 1857 г. и Тулчанската катедрала "Св. Никола" - 1862 г., която след 1870г1870 г. е екзархийски център, Св. Св. Константин и Елена 1849 също е строена от тулчанските българи.</ref>
|пет училища <ref> Първите учебни занимания са отпреди 1810, в 1811г1811 г. започват да се обучават и момичета. В 1856 г. училището става обществено и е наречено "Светла България", в 1870г1870 г. е прекръстено на „св.св. Кирил и Методий” и прераства в полугимназия с девическо училище към него, от 1869г1869 г. работи и частно училище - т.н. и „Пансион” на Сава Доброплодни. Забавачка огранизирана от женското дружество. В 1887 г. е открита сградата на 4-то класното мъжко училище „св.св. Кирил и Методий”, отделно работят: Мъжко начално училище в сградата на класното, Девическо 4-то клсано училище "Св.св. Кирил и Методий" от 1881 г. и Девическо начално училище в сградата на класното, Смесено начално училище. В началото на ХХв. мъжкото училище е разрушено, девическото се е съхранило и до днес.</ref>
|Многобройни<ref> Средновековна българска крепост и пристанище запазило името и значението си и във вековете на турското робство. В 1832г1832 г. българите възобновяват всецяло разрушения град Тулча, на няколко километра югоизточно от първото му местонахождение. През [[Възраждане]]то: Тулчанска българска община; Българска частна болница 1807; Женско благотворително дружество "Надежда" 1820 (особено активно след1869гслед1869 г.); Тулчански революционен комитет 1861; Театър към училището „Св.Св. Кирил и Методий”; Читалище "Съгласие" 1861; Българско търговско дружество (камара); Българска параходна компания; Обществен културен клуб "Българско казино" 1865, в 1891-95 театъра към чителището поставя „Хъшове, „Разбойници” , „Руска”; Две български книжарници; Две български печатници, първата от 1875, втората „Антон Франгя” 1877; Българско военно гробище 1917 г. (в двора на църквата св. Георги до погребаните знатни тулчанлии, днес от гражданските надгробия са запазени единици, а военното гробище е заличено).</ref>
|[[Стефан Караджа]] и др. <ref> [[Стефан Караджа]] израснал и започнал революционния си път в Тулча. Родени в Тулча: Александър Василев Сивков –търговец, възрожденец, , пише стихове, основател и председател на тулчанското чителище, председател на училищното настоятелство; Д-р Васил Андреев Манов - български педагог Д-р Васил Андреев Манов – виден български педагог, журналист [[Васил Радев]] - професор в Софийския университет; [[Васил Икономов]] - български книжовник; Васил Проданов – индустриалец; [[Владимир Димитров (ВМОК)|Владимир Димитров]] - член на [[ВМОК]]; [[Гаврил Енчев]] – касиер на Букорещкия таен революционен комитет; [[Георги Вълков]] - създал първия [[радиопредавател]] в България; [[Георги Найденов Гръблаша]] - знаменосец в четата на Христо Ботев; инж. Г. Лазаров – български представител в Дунавската комисия, пълномощен министър; [[Григор Радев]], крупен български зърнопроизводител и търговец, водач на консервативното крило на българското общество в Тулча през Възраждането, д.р Д. Д. Димитров – финансист, началник Спистовната пощенска каса в София, [[Димитър Минчевич]] – министър на правосъдието, български посланик в Лондон, Виена, Рим, Белград и Букурещ; [[Димитър Нейков]] – производител на обувки, политик от [[БКП]]; Дончо Дончев – фабрикант с шоколадова фабрика, Драгомир Пачев – журналист, издател на сп. Родна Добруджа, син на опълченеца Янко Пачев; [[Елена Радева-Петрова]] - филоложка, първата председателка на Дружеството на българките с висше образование; [[Жеко Велчев]] - полковник-инженер, началник инженерното отделение при Генералния щаб, член на Комисията по определянето на границата с Турция, преподавател по фортификация; Иван Проданов – индустриалец; Изворски – учител, културно-просветен деятел; [[Йордан Пеев (генерал)|ген. Йордан Т. Пеев]] – генерал майор, гл. редактор на армейските издания, началник на Военното училище в Туърново и на Военната Академия в София, началник щаб на Войската; Костадин Марков – основен дарител за строежа на девическото училище; Марко Златаров – майстор златар работил кръстове и обкови на икони за добруджанските църкви; М. Д. Тихчев – възрожденец, дописник на цариградския в-к Турция, Заря и др.; Милан Марков – културно-просветен деятел; Михаил Параскевов – художник зографисал десетина добруджански църкви; [[Надежда Костова]] – актриса; Неда Пеева – първата българска учителка, отворила училище в града в началото на ХІХXIX в., Никола Лазаров – български архитект (съименник на карловеца арх. [[Никола Лазаров]]); П. Киселов – възрожденец; [[Ради Жечов]] - крупен български зърнопроизводител и търговец, на него е наречена Радева махала в Тулча; Рафаил Атанасов (Танасов) – председател на революционния комитет в Браила; [[Рафаил Матеев]] - български художник – зографисал над 10 църкви в Добруджа, по негови планове са построени няколко румънски училища и църкви, творбите му са в Националната художествена галерия в Букурещ; Руси Димов – художник портретист, творил в Тулча и Русе; [[Спас Соколов]] - член на щаба на Ботьовата дружина, осъден на доживотен затвор на остров Родос; Старец Раданов – възрожденец; Стойко Фучеджи – ботев четник; [[Стоян Загорски]] - български генерал; [[Султана Рачо Петрова]], по баща Пантелеева Минчович – писателка, придворна дама, самарянка в балканските войни, държи свой литературен салон в София; Теодораки Стефанов Теодоров – опълченец, кръст за храброст в боевете на Шипка, един от първите български професионални журналисти; Христо Джамбазов – директор на Тулчанската гимназия, адвокат (лишен от право да упражнява професията си от румънската власт); [[Янко Драганов]] - български генерал, опълченец в Освободителната война, в Сръбско-българската война отбранява Видин, в І-та световна война освобождава Пирот, Тутракан и Силистра, хофмаршал; д-р Янкулов – възрожденец; Живели в Тулча: [[Антон Франгя| Антон (Яни) Франгя]] – открива втората българска печатница в Тулча, четалищен деец, публицист, политик, министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията, министър на железниците, пощите и телеграфите; [[Васил Друмев]] (митрополит Климент Браницки) – просветител, писател, духовник и политик, министър на просветата, митрополит Търновски, два пъти министър председател на България, епископ на града, подстриган за монах в близкия манастир Кокош; Васил Карайовов от Скопие – учител, директор на Тулчанската гимназия; [[Вела Благоева]] – учителка в девическото училище, хаджи [[Велико Стефанов]] – виден тулчански търговец с решевещ принос за построяването на българската църква св. Георги и българското девическо училище в града, дарил и собствеността върху 3 дюкяна на колонната чаршия за да се изръжа храма; Видул Кунчев – учител в Тулча, чичо на [[Васил Левски]], войвода убит от турците в Троянския балкан в 1834; [[Георги Паунчев]] от [[Охрид]] - учител в града, народен представител от Варна, 1903-1905 председател на Съюза на българските гимназиални учители; Братята [[Димитър Теодоров| Димитър, Стефан и Периклий Тодорови]] са крупни търговеци и дарители за строежа и нуждите на българските църква, училище и читалище в Тулча, Димитър е дядо на Султана Рачо Петрова; [[Добри Ганчев]] – просветител и учител, директор на [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]], придворен учител на княз [[Фердинанд I]], преподавател във [[Военна академия „Георги Стойков Раковски“| Военното училище]]; [[Иконом Енчо Димитров]] – просветител учител и свещеник; [[Кръстьо Мирски]] – просветител, учител, отворил първата българска книжарница, два пъти кмет на Варна; проф. Милан Марков – юридически ф-т СУ; [[Никола Живков]] - виден възрожденец, автор на химна „Шуми Марица”, участник в Руско-турската война и националноосвободителните борби в Македония, редактор на в-к „Нова България” издаван от Хр. Ботев; д-р [[Пантелей Минчович]] - член кореспондент на [[Българското книжовно дружество]] (БАН), главен лекарна турския дунавски флот, полковник, руски управител на гр. [[Сулина]], съосновател и председател на [[Консервативна партия |Консервативната партия]], Висшия медицински съвет, [[Александровска болница]] и [[БЧК]], пръв председател на БЧК и директор на Александровска болница, Губернатор на [[Варна]], член на Държавния съвет, син на [[Димитър Теодоров]] и внук на легендарния [[Хаджи Минчо]] от [[Търново]]; [[Сава Доброплодни]] - виден възрожденец, просветител, основал частно училище т.н. „пансион” в Тулча и издал тук българска „Христоматия”; [[Станислав Доспевски]] – изписал храма Св. Георги, [[Тодор Икономов]] - виден възрожденец и революционер. Опълченци от Тулча: І-ва дружина – Стойко Атанасов, Христо Брайков, Яков Василиев, Драган Димитров, Константин Иванов, Георги Николов, Тодор Николов, Цено Ненов, Тодор С. Чалъков; ІІII-ра дружина – Янко К. Пачев – унтерофицер, Димитър Атанасов, Станчо Великов, Калчо Вълков, Иван Габровски, Иван Георгеив, Николо Георгиев, Александър Каназирски, Димитър Сивков, Иван Тасович; ІІІIII-та дружина – Стефан Богданов, Манол Бакърджийски, Иван х. Вълчанов, Иван Куманов, Никола Михалев, Димитър Тодоров; ІVIV-та дружина – Господин Вълков, Калчо Д. Вълков, Никола Георгиев, Продан Д. Вълков, Мирчо Георгиев, Георги Калчев, Стефан Константинов; V-та дружина – Георги Атанасов, Йосиф Ангелов, Тодор Витков, Георги Вълчанов, Стефан Георгиев, Христо Вълчанов, Васил Димитров, Димитър Колев, Йосиф Кирилов, Атанас Минчев, Георги Николаев, Тодор Попов, Васил Райнов, Янко Чолаков; VI-та дружина Апостол Александров, Георги Василев, Георги Димитров, Филип Илиев, Илия Калчев, Георги Николаев, Филип Николаев, Николай Стоянов, Димитър Тодоров, Руси Цветков; VІІVII-ма дружина – Яков Василиев, Леонти Тодоров, Димитър Федоров; ХІXI-та дружина – Георги Апостолов; ХІІXII-та дружина – Иван Ахринов, Костаки Аргиров</ref>
|-
|[[ Туркьой]]
|
|Нифон
|манастир Теица <ref>Разрушен в ХІХXIX век , преоснован наскоро</ref>
|
|
|Cerna
|Черна
|Възрожденски храм от 1840г1840 г., храм св.св. Кирил и Методий<ref>Понастоящем името й е сменено на св. архангели Михаил и Гаврайл</ref>
|Българско училище
|Чернийска община
|в цялата област
|планински местности
| peştera
| рeştera
| пещера
|-
|
|ostrov …..
|oстровостров …..
|-
| Поляна ........
| море
| гр. [[Кюстенджа]]
| МareaMarea Neagră
|Маря Нягръ
|}
* [[Стефан Младенов]] История на българския език. Прев. и ред. [[Иван Дуриданов]] от нем. изд. 1929. С., БАН, 1979. 412 с.
*[http://www.promacedonia.org/dobr1917/| Научна експедиция в Добруджа, 1917 г. Доклади на университетски и други учени, Съставител и редактор проф. Петър Петров, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, II. изд., София, 1994]
* Добруджа . География, история , етнография, стопанско и държавно политическо значение, А. Иширков, В. Златарски, Вл. Моллов, Д. Мишайков, Л. Милетич, София 1918г1918 г.
* Северна Добруджа етнографски наблудения и народни песни, Михаил Арнаудов, София 1923г1923 г.
* Училищното дело в Добруджа, Стилян Чилингиров, в. Добруджа стр. 1 бр. 3.VI.1923г1923 г.,
* Добруджа и нашето възраждане (културно-исторически изследвания), Стилян Чилингиров, С 1917г1917 г.
* Принос към възраждането на Добруджа, Стилян Чилингиров С 1917г1917 г.
* Принос към историята на българската просвета в Добруджа, Стилян Чилингиров С 1940 г.
* Българските училища в Тулча, Г. Разлогов, сп. Светлина кн.8 с.6, 1898г1898 г.
* Добруджа, Д. М. Тихчев, в. Българин, г. ІІII, бр. 109, с.2
* Наши художници, зографи и златари, сп. Родна Добруджа стр. 5 бр. бр. 9-10 1937г1937 г.
* Отчет за общий вървеж на училищното дело в тулчанските класните и основни училища, сп. Родна Добруджа стр. 10 бр. бр. 9-10 1937г1937 г.
* Една обиколка в Добруджа, Стоян Романски, екзархийски в-к „Новини”, Цариград
* Изследвания на руския учен Теплов – 1977г1977 г.
* България ХХ в. (Добруджанският диоцез на Българската екзархия), Изд. „Труд”, София 1999г1999 г.
* Архиви на Доростоло-Червенската епархия и епархийското наместничество в Тулча.
* Архиви на Варенско-Преславската епархия за добруджанските енории.
38 183

редакции