Николай Тошкович: Разлика между версии

През средата на 19 век основен проблем пред конструкторите на парни машини е повърхностната износоустойчивост на буталата. От триенето те бързо се износват и хлабината между буталото и цилиндъра се увеличава. Това води до намаляване коефициента на полезно действие - увеличаване на разхода на пара и намаляване на мощността. Конструкторите използват твърди и скъпи сплави за изработване на буталата, но не постигат сериозни успехи.

На 4 март 1857 г. пред Дружеството за поощряване на промишлеността българинът Никола Стефанович Тошкович защитава своето изобретение: да се използват еластични пръстени, разположени в канали на повърхността на буталото, които да поддържат постоянна сглобка между цилиндъра и буталото. Износването на цилиндъра и пръстените се компенсира от еластичното им разширение. Комисията в Париж оценява високо работата на Тошкович и му издава патент. Това е първият известен патент, даден на българин.

Благодарение на това изобретение, впоследствие става възможно изобретяването на двигателите с вътрешно горене.

След Освобождението, Никола Тошкович става един от дарителите на първото висше училище – Софийския университет. В университетската библиотека се съхранява ръкописът му „Практически бележки за параходите”. Авторът сам споменава за други свои патенти, получени за изследвания на корабния винт. По онова време корабният винт е новост и има много противници. В ръкописа личи богатата техническа мисъл на първият българин-изобретател, признат от световната наука.

 

[[Категория:Български изобретатели]]