Разлика между версии на „Беловежко споразумение“

м
Grammar: 12;
м (r2.7.1) (Робот Добавяне: ko:벨라베자 조약)
м (Grammar: 12;)
'''Беловежко споразумение''' – термин, използван в средствата за масова информация за обозначаване на документ, носещ наименованието'' Споразумение за създаване на общност на независимите държави''. Споразумението е подписано от държавните глави на [[Руската съветска федеративна социалистическа република (РСФСР)]], [[Република Беларус]] и [[Украйна]] на [[8 декември]] [[1991г]]. С него се отбелязва разпадането на [[СССР]].<br>
Две седмици преди подписването на Беловежкото споразумение, бившият министър-председател на [[Великобритания]] [[Маргарет Тачър]], която по това време е в [[Хюстън]] заявява: „Сега де-факто настъпва разпадане на Съветския съюз, но де-юре - той продължава да съществува. Уверявам ви, че в рамките на следващия месец, ще чуете за юридческото оформление на разпадането на Съветския съюз“. В свое изявление от 25 декември 1991г1991 г., президента на [[САЩ]] [[Джордж Буш]] , подчертава: „Съединените щати приветстват историческия избор в полза на свободата, направен от новите държави от Общността. Въпреки потенциалната възможност за нестабилност и хаос, тези събития отговарят на нашите интереси“ (вестник „Известия“ от26 декември 1991г1991 г.).
 
 
 
'''Последствия в РСФСР'''<br>
Споразумението и другите подписани с него документи са ратифицирани от Върховния Съвет на РСФСР на 12 декември 1991г1991 г.; във връзка с това е прекратен Съюзният договор от 1922г1922 г. Против ратифицирането на Беловежкото споразумение гласуват 7 депутати от общо 250: С. Н. Бабурин, Н. А. Павлов, В. Б. Исаков, И .В. Константинов, С. А. Полозков, В. А. Балала, П. А. Лисов. Въздържалите се са също 7 човека. Против денонсирането на Съюзния договор гласуват трима - В. Исаков, С. Бабурин, П. Лисов, а въздържали се – 9 човека: В. А. Грачьов, Н. А. Павлов, С. Н .Решулский, З. Н. Ойкина, К. К. Рупел, В. А. Шуйков, В. И. Санаев, И. А. Шашвиашвили, А. Н. Луговой.<br>
Редица депутати отбелязват, че съгласно действащата до декември 1993г Конституция на Руската федерация, за ратификацията на беловежкото споразумение трябва да се свика Конгресът на народните депутати на РСФСР– върховен орган на държавнат власт. Конгресът на народните депутати три пъти отказва да ратифицира споразумението и изключва от текста на конституцията на РСФСР упоменаването на конституция и закони на СССР. По този начин, въпреки че де-факто СССР престава да съществува, Конституцията на СССР от 1977г1977 г. продължава да действа в Русия, съгласно чл.4 от Конституцията на РСФСР, до 25 декември 1993г1993 г. Тогава влиза в сила приетата на референдум Конституция на Руската федерация, одобряваща атрибутите на независимата руска държава след разпадането на СССР. Съюзната република РСФСР окончателно става независима държава на Руската федерация.
 
 
'''Отзиви'''<br>
На 15 март 1996г1996 г. [[Държавната дума на Руската федерация]] приема Постановление № 157-II „Относно юридическата сила на Руската федерация – Русия от резултатите на референдума от 17 март 1991г за запазване на СССР“; точка трета гласи: „Уверете се, че Споразумението за създаване на Общността на независимите държави от 8 декември 1991г, подписано от президента на РСФСР Борис Елцин и държавния секретар на РСФСР Г. Бурбулис и неодобрено от Конгреса на народните депутати – върховен орган на държавната власт на РСФСР – не е имал и няма правна сила в частта, свързана с разпадането на СССР“. Няма реални политически последствия в това решение.<br>
През 1996г1996 г. президента на Русия Борис Елцин заявява, че съжалява за подписването на Беловежкото споразумение.
Споровете относно значението на Беловежкото споразумение и последвалите събития продължават и до днес. То се превръща в обвинение срещу Борис Елцин и в опит той да бъде свален от длъжността на държавен глава през май 1999г1999 г. Специална комисия на Държавната дума на Руската федерация установява, че Елцин подписва Беловежкото споразумение, правейки грубо нарушение на чл.74-76 от Конституцията на СССР от 1977г; Закона за СССР от 3 април 1990г „За реда на решените въпроси, свързани с отделянето на съюзната република от СССР“; чл.4, 5, 68, 70, 71, 76 от Конституцията на РСФСР от 1978г1978 г.; чл.4, 6 от Закона за РСФСР от 24 април 1991г1991 г. „За президента на РСФСР“, и е извършил действия срещу волята на народите от РСФСР за запазване на СССР, изразена на референдума от 17 март 1991г1991 г. Комисията също стига до извода, че Елцин е извършил действия, съдържащи признаци на тежко престъпление, по силата на чл.64 от Наказателния кодекс на РСФСР, представляващо държавна измяна чрез подготовка и организиране на заговор с цел противоконституционно изземване на съюзната власт, премахване на тогавашните съюзни институции на властта, незаконна промяна на конституционно установения статут на РСФСР. Въпреки това, опитите за отстраняване на президента на Руската федерация по тези и други причини се провалят.
 
'''Последствия за други съюзни републики'''<br>
38 183

редакции