Разлика между версии на „Mirage III“

No change in size ,  преди 10 години
м
Cyrlat: 2 repl; Grammar: 2;
м (r2.7.1) (Робот Добавяне: ko:미라주 3)
м (Cyrlat: 2 repl; Grammar: 2;)
Първият прототип на '''Mystère-Delta''', който се отличава с големия си вертикален стабилизатор, оборудван с двигатели без форсаж и без ракетен двигател, се издига за първи път на 25 юни 1955 година пилотиран от пилота Roland Glavany. В тази конфигурация самолета постига максимална скорост от [[Число на Мах|Мах]] 0.95 при вертикално спускане към земята. След допълнителна работа по намаляване размера на вертикалния стабилизатор, монтаж на форсажните камери и ракетния двигател, прототипа е преименуван '''Mirage I''' и в края на 1955 г. постига скорост по права линия от [[Число на Мах|Мах]] 1.3 в хоризонтален полет, без ракетен двигател, и [[Число на Мах|Мах]] 1.6 с ракетен двигател. Въпреки постигнатите резултати обаче, малките размери на '''Mirage I''' позволяват той да носи само една ракета въздух-въздух, като дори се изразяват съмнения дали изобщо самолета ще може да носи полезен товар в боен вариант. След серия от изпитания, прототипа на "първият Мираж" е изоставен. Така [[Dassault Aviation|Dassault]] започва работа по прототип с по-големи габарити , '''Mirage II''', оборудван с два турбореактивни двиателя [[Turbomeca Gabizo]]. Тази конфигурация обаче така и не се построява. '''Mirage II''' е изоставен за сметка на много по-амбициозен дизайн, който е с 30% по-тежък от '''Mirage I''' оборудван с новия турбореактивен двигател [[SNECMA Atar]] с форсажна тяга от 43,2 kN (4405 kgf). Atar е двигател, който е създаден на база технологията на немския [[BMW 003]] от [[Втората световна война]]. Новият дизайн на изтребителя получава името '''Mirage III'''. Той включва нова концепция за намаляване на ударните вълни, които се получават в определени части от тялото и крилата на самолета, в следствие на завихрянето на въздушния поток при около-звукови скорости (от [[Число на Мах|Мах]] 0.8 до 1.2)<ref>[http://www.wordiq.com/definition/Area_rule Area rule - Definition]</ref>. Този ефект се постига чрез плавно и бавно изменение на напречното сечение на тялото на самолета (включително крилата) спрямо въздушния поток. Прототипът '''Mirage III''' полита на 17 ноември 1956 г., и достига скорост от [[Число на Мах|Мах]] 1.52 при седмият си полет. Прототипът е оборудван с ракетен двигател с течно гориво и ръчно управляеми полу-конуси на входа на въздухозаборниците, които се преместват напред с увеличаване на скоростта, което води до намаляване на входната турболенция. '''Mirage III''' постига скорост от [[Число на Мах|Мах]] 1.8 през септември 1957 година.
 
Успехът на прототипа на '''Mirage III''' довежда до поръчка на 10 броя пред-производствени самолета с означението '''Mirage IIIA'''. ТeТе са почти два метра по-дълъги от прототипа, а крилото е с 17.3% по-голяма площ, добавен е двигател '''Atar 09B''' с форсажна тяга от 58.9 kN (6006 kgf). Ракетният двигател с течно гориво е запазен и самолетите са оборудвани с радар [[Thompson-CSF Cyrano Ibis]] предназначен за въздушни прехвати, оперативна авионика и спирачен парашут, за съкращаване на пробега при кацане. Първият '''Мираж IIIA''' полита май 1958 г. и записва постижение за скорост от [[Число на Мах|Мах]] 2.2, което го прави първият европейски самолет, който минава бариерата от Мах 2 в хоризонтален полет. Десетият IIIA е произведен през декември 1959 година. Едини е снабден с двигател [[Rolls-Royce Avon 67]] с тяга от 71.1 kN (7250 kgf), като част от тест за оценка на австралийските военно въздушни сили, с името "Mirage IIIO". Този вариант лети през февруари 1961 г., но силовата установка Avon не е приета.
 
=== В производство <ref name="wordiQ" /> ===
* Следващият основен вариант на семейството "Мираж" е Mirage 5. Той се появява в резултат на искане от израелските военновъздушни сили към Dassault. Тъй като времето над Близкия Изток е ясно и слънчево през по-голямата част от годината, израелците предлагат да се премахне авиониката, която се съхранява зад пилотската кабина на стандартен Mirage IIIE, с цел намаляване на разходите и поддържката, а освободеното пространство да се използва за допълнително гориво. През септември 1966 г., израелците правят заявка за 50 броя от новите самолети. Първият Mirage 5 полита през 1967 г. Характерно при него, в сравнение с Mirage III, е по-издължената носова част и преместване на [[тръба на Пито|тръбата на Пито]] под носа на самолета. Броя външни пилони е увеличен до 7, запазени са двете оръдия, премхната е нацяло възможността за използване на ракетен ускорител. В следствие обаче на поставено ембарго от Франция през 1967 г., 50-те Mirage 5 така и не стигат до Израел. Варианта, който се приема на въоръжение във Френските ВВС носи името Mirage 5F.
'''Nesher'''
* В следствие на отказа на Франция да достави Mirage 5 на Израел, израелците решават да създадат свое копие на самолета, който приема името Nesher ("Орел"). Самолетът е оборудва с израелска авионика, катапултно кресло [[Martin-Baker]] ракета за близък бой с топлинно насочване [[Shafir]]. В периода 1978-1982 г. заст от тези самолети са продадени на [[Аржентина]] под името Dagger-A и Dagger-B съответно за едноместната и двуместната версия. В последствиеВпоследствие Израел създава и подобрена версия на Nesher - Kfir.
'''Mirage 50'''
* Подобрена версия използваща двигател Atar 09K-50 с тяга на форсаж от 70.6 kN (7199 kgf), нова авионика - радар Cyrano IV. Mirage 50 не постига търговския успех на предшествениците си. Единствения клиент е [[Чили]], а [[Бразилия]] получава ъпгрейд на своите Mirage IIIE и Mirage 5 до Mirage 50.
 
* 2 оръдия 30мм DEFA 552, всяко със запас от 125 снаряда
* 5 външни точки за оказване на товар с тегло до 4000 кг общо. Въоръжението на първоначалната версия на прехващача е 1 ракета [[Matra R530]] и 2 ракети за близък бой [[AIM-9 Sidewinder]], които в последствиевпоследствие са заменени с [[Matra Magic]]. Въоръжението въздух-земя включва свободно падащи бомби, Matra JL-100 комбинация от външен резервоар 250 литра и 19 неуправлеми реактивни снарядaснаряда SNEB 68 mm. Някои варианти могат да носят и противокорабната ракета AM-39 [[Exocet]]. Самолетите на въоръжение във френските ВВС до 1991 г. имат възможност за носене на ядрена бомба AN-52.
 
== Бойно използване ==
38 183

редакции