Разлика между версии на „Адигейски език“

м
Премахната редакция 4051660 на Michaello (б.)
м (Cyrlat: 4 repl;)
м (Премахната редакция 4051660 на Michaello (б.))
*действащото лице при преходни глаголи: Писателы''м'' тхылъ ытхыгъ. „Писателят написа книга.“, ЛIым письмэ ытхыгъ. „Мъжът написа писмо.“;
*непрякото допълнение при преходни и непреходни глаголи: КIалэр школы''м'' кIуагъэ „Момчето отиде на училище“, ЛIыр Iофы''м'' Iухьагъ. „Мъжът постъпи на работа.“;
*обстоятелство: Студентхэм мафэ''м'' IofIоф ашIагъ. „Студентите работеха денем (мафэ).“.
 
Творителният падеж може да изразява непряко допълнение, оръдие на глаголното действия, направление и цел на действието: Тыгъужъыр бжыхьэм былымхэм''кIэ'' бзаджэ. „През есента (бжыхьэ) вълкът е опасен за домашните животни (былым).“; Чъыгэр ощым''кIэ'' раупкIыгъ. „Отсякоха дървото с брадва (ощы).“.
 
===Числителни имена===
зы „1”, tIyтIу „2”, щы „3”, плIы „4”, тфы „5”, тхы „6”, блы „7”, и „8”, бгъу „9”, пшIы „10”, шъэ „100“, шъитIу „200“, шъищ „300“, шъиплI „400“, шъитф „500“, шъитх „600“, шъибл „700“, шъий „800“, шъибгъу „900“, мин „1000“.
 
Бройните числителни освен ''зы'' „1“, обикновено следват съществителното име: ''зы пчэн'' „една коза“, пчэнитIу „две кози“, пчэнщ „три кози“, пчэнитф „пет кози“, пчэнмин „хиляда кози“.
 
===Глагол===
В адигейски (и в другите западнокавказки езици) глаголът е извънредно сложен в морфологично отношение. По своята структура глаголната словоформа може да бъде едноморфемна: kIoкIо „иди“, штэ „вземи“. Морфемният състав на глагола включва афикси (представки и наставки), но те се коренно различни от афиксите в [[индоевропейски езици|индоевропейските езици]]. Афиксите в адигейски могат да изразяват и да променят значението на подлога, прякото и непрякото допълнение, обстоятелството, числото, отрицанието, времето, наклонението, направлението, залога на глаголното действие (взаимен, съвместен, възвратен), в резултат на което се образува многоморфемен глаголен комплекс, който може да изразява значението на цяло изречение в български:
*''УакъыдэсэгъэгущыIэжъы'' „Ще те накарам да говориш отново с тях.“ се състои от следните морфеми: ''у-а-къы-дэ-сэ-гъэ-гущыIэ-жъы'', букв. „тебе (-у-) с тях (-а-) оттам (-къы-) заедно (-дэ-) аз (-сэ-) накарам (-гъэ-) говоря (-гущыIэ-) отново (-жъы)“.
*''къыпфэсхьыщтэп'' „аз няма да ти донеса (еди-какво си)” се състои от следните морфеми: ''къы-п-фэ-с-хьы-щт-эп'', чиито буквален превод е „оттам (-къы-) теб (-п-) за теб (-фэ-) аз (-сэ-) нося (-хьы-) ще (-щт- показател за бъдеще време) не (-эп-)”.
 
==Речников състав==
Повечето словообразувателни основи са едносрични и от тях се образуват различни сложни думи: мэзчэт „фазан“ (мэзы „гора“ + чэт „кокошка“), псычэт „патица“ (псы „вода“ + чэт „кокошка“), мэкъумэщ „селско стопанство“ (мэкъу „сено“ + мэщы „просо“), шхапIэ „столова“ (шхэн „ям“ + пIэ „място“), гузажъу „вълнение“ (гу „сърце“, зэжъу „тесен“), гумэкI „безпокойство“ (гу „сърце“ + макIэ „малък“), шыудз „конница“ (шыу „конник“, дза „войска“), dzakIoдзакIо „новобранец“ (дза „войска“, kIoкIо- „наставка за професии“), хьаджакIо „поклонник“ (хьаджэ “хаджия“ + kIoкIо-). В някои случаи едната проста основа е изчезнала в адигейски, но се открива с помощта на сравнително-историческия метод: осы „сняг“ (уа „небе“ + *сы, в адигейски изчезнало като самостоятелна дума, но запазено в [[абхазки език|абхазки]] и [[абазински език|абазински]] а-сы „сняг“). Като цяло адигейският език разполага с широка основа за образуване на неологизми, например от думата гущыI „дума“ се образуват неологизми като гущыIакI „неологизъм“, гущыIакIэ „дар слово“ гущыIалъ „речник“, гущыIап „предисловие“, гущыIэгъу „събеседник“, гущыIэжъ „поговорка“, гущыIэухыгъ „изречение“ и др.
 
От средногръцки са заети известен брой думи: бэрэскэжъый „сряда“ (буквално „малък петък (παρασκευή)“), бэрэскэшхо „петък“ (буквално „голям петък“), пIастэ „пшеничена каша, качамак“ (πάστα от италиански pasta), хъэдэн „дрипа“ (χιτών „туника“ > кабардински хъыдан, осетински хæдон „риза“).