Стефан Тошев (революционер): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 17:
Стефан Тошев е роден на 23 април 1883 година в град [[Кратово]], тогава в Османската империя. Учи в [[Солунска българска мъжка гимназия|българска мъжка гимназия]] в [[Солун]]. Приятел и съратник на [[Павел Шатев]] и [[Даме Груев]]. Стефан Тошев е един от участниците в подготовката на [[Солунски атентати|Солунските атентати]]. През 1904 година учителства в Кратово и същевременно е член на Кратовския околийски комитет на ВМОРО. Следва химия в [[Женева]], [[Швейцария]]. През 1909 година се завръща в Македония, но е подгонен от турските власти и се мести в [[Одринска Тракия]], където преподава в [[Одринска българска девическа гимназия|българската девическа гимназия]] в [[Одрин]], в [[Лозенград]], [[Малко Търново]] и на други места. Жени се за Елена Димова Берберова (Тошева) от Малко Търново.<ref>[http://morskivestnik.com/mor_kolekcii/kmetowe/tstsaresolon.html Кметовете на Царево - Международен търговски и културен център •ГЕОПАН•, текст и дигитален архив, 2011 г.]</ref> Става началник на [[Погранични пунктове на ВМОРО и ВМРО|пограничния пункт на ВМОРО]] в [[Ясна поляна|Алан Кайряк]].
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]] и служи във 2-ра рота на Лозенградска партизанска дружина.<ref>Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 722.</ref> Назначен е за председател на Временната тричленна общинска комисия във [[Царево|Василико]] от командира на дружината [[Михаил Герджиков]] на 9 октомври 1912 година и остава на поста до 1914 година с прекъсвне поради участието му в Междусъюзническата война. След войната записва
Участва в [[България в Първата световна война|Първата световна война]]. Завършва образованието си в [[Софийски университет|Софийския университет]] през 1920 година. Поставя началото на гимназиалното образование в Малко Търново през учебната 1920-1921 година. Радетел е на кооперативното дело в Странджа и сътрудник на вестник „Горянин”. Работи като съдия и адвокат в Малко Търново, където умира на 12 октомври 1930 година.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 169-170.</ref>
| |||