Стефан Тошев (революционер): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 19:
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]] и служи във 2-ра рота на Лозенградска партизанска дружина.<ref>Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 722.</ref> Назначен е за председател на Временната тричленна общинска комисия във [[Царево|Василико]] от командира на дружината [[Михаил Герджиков]] на 9 октомври 1912 година и остава на поста до 1914 година с прекъсвне поради участието му в Междусъюзническата война. След войната записва „право“ в [[Софийски университет|Софийския университет]].
Участва в [[България в Първата световна война|Първата световна война]]. Завършва образованието си в Софиийския университет през 1920 година. Поставя началото на гимназиалното образование в Малко Търново през учебната 1920-1921 година. Радетел е на кооперативното дело в Странджа и сътрудник на вестник „Горянин”. Работи като съдия и адвокат в Малко Търново, където умира на 12 октомври 1930 година.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 169-170.</ref> [[Петко Росен]] си спомня за него:
{{цитат|Мой спътник беше черноокият левент и харамия Стефан Тошев, винаги носещ със себе си задушевната красота на аристократ. Роден в най-пусия град на Македония Кратово, гдето се раждат само корави като скалите му души, той бе един психологически парадокс - най-меката душа, каквато досега не съм усещал.<ref>[http://www.malkotarnovo.org/vestnik/Stranga-M-T-Br-95-2011.pdf Стефан Тошев - биографични бележки, в-к Странджа, бр. 95, март 2011 г. стр. 7.]</ref>}}
==Бележки==
| |||