Андрей Николов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →Творби |
|||
Ред 13:
== Биография ==
Знаменитият ваятел на скулптурни шедьоври Андрей Николов (1878-1959г.) е роден във Враца, в бедно семейство на обущар. Голям ценител на женската красота. Освен създател на кавалетни пластики и бюстове на велики българи, той е изваял в мрамор прекрасни женски и детски скулптури, пленяващи със своята виталност. Останал в спомените на съвременниците си като рядко жизнен поклонник на красотата.
Шансът на бедния младеж е в току-що откритото в столицата Държавно рисувателно училище (1896г.), където е сред първите 40 приети. Талантът му е забелязан. Преподавателят му Борис Шатц препоръчва Андрей да бъде изпратен да учи с държавна стипендия в Париж. Там той веднага се записва в ателието на световноизвестния скулптор Антоан Мерсие. Така българинът се оказва в кръга на най-изявените европейски творци. Сред тях е и големият Огюст Роден, който след като вижда творбите му възкликва: "България е малка за този автор!". В началото на Първата световна война Андрей Николов е командирован от Министерството на културата в Рим, където заминава със семейсвото си. Там живее и твори, но през 1927г. се завръща в родината.
Макар и без диплома, той е назначен за преподавател в Художествената академия в София и създавата своя школа. Негова е заслугата българската слулптура да получи европейско признание. Позират му Александър Стамболийски, царското семейство и лично Борис III. Андрей Николов изгражда своеобразен пантеон, като моделира бюст-паметниците на Любен Каравелов, Петко и Пенчо Славейкови в Борисовата градина. Негов е огромният полегнал бронзов лъв пред Паметника на незнайния войн в София.
== Творби ==
* "Фани", 1906
| |||