Розе Ауслендер: Разлика между версии

 

== Живот ==

Розе Ауслендер израства в светска и либерална среда, в която обаче са съхранени основните правила на [[евреи|еврейската]] традиция. Розе следва [[литературознание]] и [[философия]] в университета на [[Черновци]], а в [[1921]] г. заедно с младежкия си приятел Игнац Ауслендер се преселва в [[Съединени американски щати|САЩ]], където се оженват. Там публикува първите си стихове и работи като редактор, секретарка и банкова служителка. В 1926 г. поетесата получава американско гражданство, но скоро го загубва, понеже се завръща в родния си град, за да се грижи за болната си майка и изкарва прехраната си като журналистка, преводачка и преподавател по английски.

 

== Творчество ==

[[Картинка:Former Franz-Joseph University in Chernovci.jpg|thumb|240px|Старият университет в Черновци]]

 

В Черновци излиза първата стихосбирка на Розе Ауслендер ''"Небесната дъга"'' (1939). През [[Втората световна война]] градът е окупиран и поетесата прекарва две години в [[гето]]то и още една година се укрива, за да избегне депортирането в [[концлагер]]. В гетото на Черновци се запознава с поета [[Паул Целан]], под чието влияние модернизира своя литературен стил и се освобождава от [[експресионизъм|експресионистичния]] си звукопис. В 1946 г. Розе Ауслендер заминава за [[Ню Йорк]], където отново придобива американско гражданство и сътворява стихове на английски. Едва по-късно, през 1956 г., започва отново да пише на немски, преодоляла мъчително езиковата травма от преследванията.

 

Първата следвоенна книга на поетесата ''"Сляпо лято"'' (1965) излиза във [[Виена]] и е посрещната възторжено от читателите и критиката. На следващата година тя се преселва във [[Германия|ФРГ]], пътува много, преди всичко в [[Италия]], където открива своя нова "духовна родина". Последните две десетилетия от живота си прекарва в пансион за възрастни хора на еврейската общност в [[Дюселдорф]], тежко болна от артрит и принудена да диктува стиховете си, понеже не може сама да пише. Публикува общо над двадесет стихосбирки, сред които емблематичната ''"Майчина земя"''&nbsp;<ref>[http://liternet.bg/publish18/r_auslender/ezik.htm Стихотворението "Език" в превод на Венцеслав Константинов]</ref> (1978) и претърпялата много издания ''"Броя звездите на своите думи"'' (1983).

 

== Влияние ==

За творчеството си Розе Ауслендер получава редица литературни отличия, между които наградата ''"[[Андреас Грифиус]]"'' (1977), наградата ''"Розвита"'' на град [[Бад Гандерсхайм]] (1980) и ''"Голямата литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства"'' (1984).

 

 

;Посмъртни издания

* ''Einst war ich Scheherezade'', Gedichte, 1988

* ''Immer zurück zum Pruth. Ein Leben in Gedichten'', 1989