Чучер: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м премести „Чучер-Сандево“ като „Чучер“ (върху пренасочване)
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Селище в РМ инфо
| име = Чучер-Сандево
| име-мк =
| ширина = 42.1036
| дължина = 21.3822
| регион = Скопски
| община = Чучер-Сандево
| община-препратка = Чучер-Сандево (община)
| област = Църногория
| област-препратка = Църногория
Ред 18:
}}
 
'''Чучер-Сандево''' ({{lang-mk|Чучер Сандево}}) е [[село]] в [[Република Македония]], център на община [[Чучер-Сандево (община)|Чучер-Сандево]] (Чучер Сандево).
 
== География ==
Чучер-Сандево е разположено в областта [[Църногория]] - югозападните покрайнини на [[Скопска Църна гора]], на 15 километра северно от столицата [[Скопие]].
 
== История ==
В края на [[19 век]] Чучер е българско село в [[Скопие|Скопска каза]] на [[Османска империя|Османската империя]]. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] от [[1900]] година („[[Македония. Етнография и статистика]]“) Чучер е село, населявано от 360 жители [[българи]] [[християнство|християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_26.htm Васил Кънчов, Васил. „МакедонияМакедония. Етнография и статистика“.статистика, София, 1900, стр. 206.]</ref>
 
Цялото християнско население на селото е [[сърбомани|сърбоманско]] под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. Според секретен доклад на българското консулство в Скопие селото е населено със сръбски бежанци в периода 1689-1739 година<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 296.</ref> По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в Чучер има 640 българи патриаршисти сърбомани и в селото функционира сръбско училище.<ref>Brancoff, D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne"., Paris, 1905, ррp. 116-117.</ref>
 
След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година селото попада в [[Сърбия]].
Ред 34:
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година [[Афанасий Селишчев]] отбелязва Чучер като българско село.<ref>Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.</ref>
 
След Втората световна война към името на Чучерселото е добавено ''Сандево'', по името на родения в Чучер комунистически партизанин [[Александър Урдаревски]].
 
Според преброяването от 2002 година Чучер Сандево има 299 жители.<ref>[http://212.110.72.46:8080/mlsg/ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови]</ref>
 
{| border=1 cellspacing=0 cellpadding=2
Ред 69:
 
==Забележителности==
Между селата Чучер-Сандево и [[Баняне]] е разположена средновековната църква [[Свети Никита (Чучер Сандево)|„Свети Никита“]], строена около 1307 - 1308 година, в която има стенописи на майсторите [[Михаил и Евтихий]] в [[Палеологов ренесанс|стила]] на [[Палеолози|Палеолозите]], рисувани около 1320 г.<ref>[http://www.icon-art.info/book_contents.php?lng=en&skin=02&book_id=96 Ivan Bentchev. The restoration of the wall-paintings in the Church of St. Nikita at Čučer/Macedonia in 1483–1484]</ref>
 
== Личности ==
Ред 78:
<references />
 
{{Община Чучер-Сандево}}
 
{{Община Чучер-Сандево}}
{{Портал Македония}}
 
[[Категория: Села в Община Чучер-Сандево]]
 
[[en:Čučer-Sandevo]]