Аскар Акаев: Разлика между версии

До 1993 година, ред политически анализатори смятаха Акаев за „продемократичен физик”.

 

 

Акаев е най – младият от петте сина родени в семейството на Акая Токоев, работник в колхоз в село Кузул – Байрак, близко до град Кемин, на 95 километра от столицата на Киргизтан Бишкек. Той става металоработник в местна фабрика през 1961 година. През същата година той завършва средното си образование със отличие златен медал. В последствие се преметсва в Ленинград, където учи физика и завършва Ленинградският институт за прецизна механика и оптика през 1967 година с почетни степени по математика, физика и информационни технологии. Той остава да работи като старши изследовател и преподавател до 1976 година. Докато е в Ленинград той се запознава с Майрам Акаева, с която се женят през 1970 година и с която сега има двама сина – Айдар и Илим, и две дъщери – Бермет и Садаат. През 1977 година те се завръщат в родния им Киргизтан, където Акаев става старши преподавател в Политехническия университет във Фрундзе. Някои от бъдещите министри от времето на управлението му са били негови студенти и приятели от академичната му кариера.

След като написва дисертация на тема холограмни системи за съхраняване и пренос на информация, той получава докторска степен от Московския институт по инжинерство и физика през 1981 година. През 1984 година той става член на Киргизката академия на науките, през 1987 година вече е вице – президент на тази организация, а през 1989 година бива повишен в президент. По време на академичната си кариера, Акаев публикува около 150 научни статии и 7 изобретения. Той е подготвил 20 кандидати и трима доктори на науките. Седем от учениците му в последствие стават носители на различни награди. Според един от водещите специалисти в областта на холографията академик Юрий Денисюк, Аскар Акаев „Е много по – напред от времето си в изследванията си в пресечната точка на две области – оптиката и информационните технологии, въпреки че по онова време не беше възможно да се постигнат невероятни резултати”. Същата година той е избран за народен представител във Върховния Съвет на СССР.

 

 

На 25 октомври 1990, Върховния съвет на Киргизката Съветска Социалистическа Република провежда избори за новосъздадения пост президент на републиката. Двама кандидати си оспорват президентския пост – единият президентът на министерския съвет на Киргизката СССР Апас Юмагулов, а другият първият секретар на комунистическата партия на Киргизката СССР Абсамат Масалиев. Нито един от двамата кандидати обаче не успява да получи мнозинство от подадените гласове. Съгласно конституцията на Киргизката СССР от 1978 година, и двамата кандидати са дисквалифицирани и нито един от тях не може да участва на последващия балотаж.

Първоначално на Акаев се гледало като на либерален лидер. През проведено през 1991 година интервю, той отбелязва че: „Въпреки че съм комунист, моето основно отношение към частната собственост е благоприятно. Вярвам че революцията в сферата на икономиката не е била извършена от Карл Маркс, а от Адам Смит.” („Акайев: ‘Изведнъж станах президент’”, Christian Science Monitor, 10 януари 1991). Той активно насърчава приватизацията на земя и икономически активи и управлява сравнително либерален режим в сравенение с този в другите централноазиатски държави. Долната камара на парламента му предоставя пожизнен имунитет от съдебно преследване през 2003 година.

 

 

Първата вълна от протести срещу управлението на Акаев се състои през средата на март 2002 година. Членът на парламента обвинен в злоупотреба със власт Азимбек Бекназаров трябвало да се яви на дело провеждано срещу него в Джалал Абад. Над 2000 демонстранти се събират в града, където се провежда съдебната процедура. Според свидетели, полицията наредила на демонстрантите да спрат и им дава 15 минути да се разпръснат, но открила огън преди това време да е изтекло. Пет души били убити, а още един бил убит на другия ден. 61 души били ранени, включително 47 полицай и 14 граждани.

Полицията се сблъскала с протестиращи на демонстрация в подкрепа на Бекназаров в Бишкек през май същата година. Полицията рита демонстранти и влачи хора по земята за да разпръсне тълпата от около 200 души на Парламентарния площад в столицата. Демонстрантите имали няколко искания сред които Акаев да подаде оставка. Същата ситуация се повтаря през ноември 2002, когато десетки са арестувани по време на протест на опозицията в столицата. Въпреки в по – малки мащаби, протестите продължили в различни градове в страната през следващите няколко години.

 

 

Акаев обещал да се оттегли когато последният му мандат изтече през 2005 година, но била повдигната възможността за династическо онаследяване на властта. Сина му Айдар Акаев и дъщеря му Бермет Акаева били кандидати на парламентарните избори през 2005 и били широко вярвано, че той ще се опита да задържи фактическата власт чрез уреждането на близки негови поддръжници или роднини на ръководни постове, или дори чрез премахване на ограничението върху броя позволени мандати в конституцията и оставайки лично на власт, обвинение което Акаев категорично отхвърля.

На 23 март Акаев обявява уволнението на вътрешния министър Бакирдин Субанбеков и на върховния прокурор Миктибек Абдилдаев заради „слабите им резултати” в справянето с разрастващите се протести.

 

 

Главна статия: Революция на лалетата.

Киргизкия парламент приема оставката му на 11 април 2005 година, след като отнема от него и членовете на семейството му специалните привилегии, които им били предоставени от миналия парламент. Също така формално бива премахната титлата му „първи президент на Киргизтан”.

 

 

В момента той работи като преподавател и старши изследовател в Института по математическо изследване на сложни системи Пригогине към Московския държавен унивеситет. Заедно с Андрей Коротайев и Георги Малинецки той е координатор на програмата на Руската академия на науките „Системен анализ и математическо моделиране на световни динамики”. Трябва да се отбележи че проведеният от водената от Аскар Акаев научна група през 2010 година анализ на логаритмично – линеарни колебания в динамиката на цената на златото през периода 2003 – 2010 година им позволява да предскажат като възможно начало на втора вълна на глобалната икономическа криза периода май – юли 2011 година. Трябва да се спомене също така че екипа на Акаев вече предсказа с точност до един ден началото на резкия спад в цената на среброто.

 

 

- Орден почетен знак.