Разлика между версии на „Аскар Акаев“

редакция без резюме
{{Президент инфо
| име = Аскар Акаевич Акаев
| наставка = а
| оригинално име =
| портрет = Roza Otunbaeva.jpg
| ширина_портрет =
| ред = първи
| починал-място =
| династия =
| баща = Акая Токоев
| майка =
| съпруг съпруга = Майрам Акаева
| деца = Айдар Акаев, Илим Акаев, Бермет Акаева, Садаат Акаева
| партия =
| религия = [[Ислям]]
| награди =
}}
'''Аскар Акейевич Акаев''' (роден на 10 ноември 1944 година в Кузул – Байрак, [[КиргизкаКиргизска СССР]]) беше президент на [[КиргизтанКиргизстан]] от 1990 година до свалянето му от власт чрез [[Революцията на лалетата]] през 2005 година.
 
До 1993 година, ред политически анализатори смятаха Акаев за „продемократичен физик”.
==Образование и ранна кариера.==
 
Акаев е най – младият от петте сина родени в семейството на Акая Токоев, работник в [[колхоз]] в село Кузул – Байрак, близко до град [[Кемин]], на 95 километра от столицата на КиргизтанКиргизстан [[Бишкек]]. Той става металоработник в местна фабрика през 1961 година. През същата година той завършва средното си образование със отличие златен медал. В последствие се преметсва в [[Ленинград]], където учи физика и завършва [[Ленинградският институт за прецизна механика и оптика]] през 1967 година с почетни степени по математика, физика и информационни технологии. Той остава да работи като старши изследовател и преподавател до 1976 година. Докато е в Ленинград той се запознава с Майрам Акаева, с която се женят през 1970 година и с която сега има двама сина – Айдар и Илим, и две дъщери – Бермет и Садаат. През 1977 година те се завръщат в родния им КиргизтанКиргизстан, където Акаев става старши преподавател в [[Политехническия институт във Фрундзе]]. Някои от бъдещите министри от времето на управлението му са били негови студенти и приятели от академичната му кариера.
 
След като написва дисертация на тема холограмни системи за съхраняване и пренос на информация, той получава докторска степен от Московския институт по инжинерство и физика през 1981 година. През 1984 година той става член на КиргизкатаКиргизската академия на науките, през 1987 година вече е вице – президент на тази организация, а през 1989 година бива повишен в президент. По време на академичната си кариера, Акаев публикува около 150 научни статии и 7 изобретения. Той е подготвил 20 кандидати и трима доктори на науките. Седем от учениците му в последствие стават носители на различни награди. Според един от водещите специалисти в областта на холографията академик Юрий Денисюк, Аскар Акаев „Е много по – напред от времето си в изследванията си в пресечната точка на две области – оптиката и информационните технологии, въпреки че по онова време не беше възможно да се постигнат невероятни резултати”. Същата година той е избран за народен представител във [[Върховния Съвет на СССР]].
 
==Политическа Кариера.==
 
На 25 октомври 1990, Върховния съвет на Киргизката Съветска Социалистическа Република провежда избори за новосъздадения пост президент на републиката. Двама кандидати си оспорват президентския пост – единият президентът на министерския съвет на КиргизкатаКиргизската СССР [[Апас Юмагулов]], а другият първият секретар на комунистическата партия на КиргизкатаКиргизската СССР [[Абсамат Масалиев]]. Нито един от двамата кандидати обаче не успява да получи мнозинство от подадените гласове. Съгласно конституцията на Киргизката СССР от 1978 година, и двамата кандидати са дисквалифицирани и нито един от тях не може да участва на последващия балотаж.
 
Два дни по – късно, на 27 октомври 1990 година, Върховния Съвет избира Акаев – който е ефективен компромисен кандидат – да бъде първият президент на републиката. През 1991 съветският президент [[Михаил Горбачов]] му предлага да заеме поста вице – президент на Съветския Съюз, но Акаев отказва. На вот проведен на 12 октомври 1991 година, Акаев е избран президент на преименуваната на КиргизтанКиргизстан република. На състоял се през 1994 година вот на доверие – референдум, са потвърдени президентските му пълномощия. Сред обвинения за фалшифициране на изборните резултати, той е преизбран още два пъти – на 24 декември 1995 и на 29 октомври 2000.
 
Първоначално на Акаев се гледало като на либерален лидер. През проведено през 1991 година интервю, той отбелязва че: „Въпреки че съм комунист, моето основно отношение към частната собственост е благоприятно. Вярвам че революцията в сферата на икономиката не е била извършена от [[Карл Маркс]], а от [[Адам Смит]].” („Акайев: ‘Изведнъж станах президент’”, Christian Science Monitor, 10 януари 1991). Той активно насърчава [[приватизацията]] на земя и икономически активи и управлява сравнително либерален режим в сравенение с този в другите централноазиатски държави. Долната камара на парламента му предоставя пожизнен имунитет от съдебно преследване през 2003 година.
На 24 март 2005 година протестиращи щурмуват президентския палат в [[Бишкек]] и установяват контрол над седалището на държавната власт след като се сблъскват с полицията по време на голям опозиционен митинг. Поддръжници на опозицията установяват контрол и над ключови градове в южната част на страната и отправят искания Акаев да се оттегли.
 
Същия ден Акаев бяга от страната заедно със семейството си, като се съобщава че първо бяга в [[Казахстан]], а от там в [[Русия]]. Руският президент [[Владимир Путин]] поканва Акаев да остане в Русия. Отначало се съобщава че Акаев е оповестил оставката си на опозиционни лидери преди да напусне страната. Въпреки това, формалното му подаване на оставка става едва на 4 април същата година, когато делегация от членове на КиргизкияКиргизския парламент се среща с него в Русия.
 
КиргизкияКиргизския парламент приема [[оставката]] му на 11 април 2005 година, след като отнема от него и членовете на семейството му специалните привилегии, които им били предоставени от миналия парламент. Също така формално бива премахната титлата му „първи президент на Киргизтан”.
 
==Сегашно положение и дейности.==
27

редакции