Разлика между версии на „Аскар Акаев“

м
След като написва дисертация на тема холограмни системи за съхраняване и пренос на информация, той получава докторска степен от Московския институт по инжинерство и физика през 1981 година. През 1984 година той става член на Киргизската академия на науките, през 1987 година вече е вице – президент на тази организация, а през 1989 година бива повишен в президент. По време на академичната си кариера, Акаев публикува около 150 научни статии и 7 изобретения. Той е подготвил 20 кандидати и трима доктори на науките. Седем от учениците му в последствие стават носители на различни награди. Според един от водещите специалисти в областта на холографията академик Юрий Денисюк, Аскар Акаев „Е много по – напред от времето си в изследванията си в пресечната точка на две области – оптиката и информационните технологии, въпреки че по онова време не беше възможно да се постигнат невероятни резултати”. Същата година той е избран за народен представител във [[Върховния Съвет на СС]].
 
== Политическа Кариера.кариера ==
 
На 25 октомври 1990, Върховния съвет на Киргизката Съветска Социалистическа Република провежда избори за новосъздадения пост президент на републиката. Двама кандидати си оспорват президентския пост – единият президентът на министерския съвет на Киргизката ССР [[Апас Юмагулов]], а другият първият секретар на комунистическата партия на Киргизката ССР [[Абсамат Масалиев]]. Нито един от двамата кандидати обаче не успява да получи мнозинство от подадените гласове. Съгласно конституцията на Киргизката ССР от 1978 година, и двамата кандидати са дисквалифицирани и нито един от тях не може да участва на последващия балотаж.
 
Два дни по – късно, на 27 октомври 1990 година, Върховния Съвет избира Акаев – който е ефективен компромисен кандидат – да бъде първият президент на републиката. През 1991 съветският президент [[Михаил Горбачов]] му предлага да заеме поста вице – президент на Съветския Съюз, но Акаев отказва. На вот проведен на 12 октомври 1991 година, Акаев е избран президент на преименуваната на Киргизстан република. На състоял се през 1994 година вот на доверие – референдум, са потвърдени президентските му пълномощия. Сред обвинения за фалшифициране на изборните резултати, той е преизбран още два пъти – на 24 декември 1995 и на 29 октомври 2000.