Вирус на Епщайн – Бар: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 15:
'''Вирусът на Епщайн-Бар''' (''Human herpesvirus 4'', ''HHV-4'') е [[Вируси|вирус]] от групата на [[херпесни вируси|херпесните вируси]]. Счита се, че при повече от 90% от [[човек|човешката]] популацията има данни (антитела) за преживяна [[инфекция]]. При първата среща с този вирус се развива [[инфекциозна мононуклеоза]], която протича с генерализирана лимфонодулопатия, промени в гърлото и кръвната картина, обикновено след седмия ден на болестта се появява левкоцидоза и типичните вирусни клетки. Предава се лесно чрез [[слюнка]]та, поради което е наречена болест на целувката (проучвания при американските колежани). Обикновено инфекцията е самоограничаваща се и не хронифицира при имунокомпетентни. Реактивирането ѝ може да стане в условията на имунен дефицит (вроден или придобит, например [[СПИН]]).
 
Инфекцията протича като банална вирусна инфекция на горните дихателни пътища, протича с ангина. Покачва се температурата, но обичайно не е твърде висока (под 38 градуса), гърлото е силно зачервено и налепи се наблюдават само при усложениусложнени инфекции. За кратъркратък период от време инфекцията отминава и в повечето случаи не се разбира какво е било.
 
В редки случаи инфекцията хронифицира, като симптмомитесимптомите са: слабо зачервено гърло месеци наред, непрекъснато боледуване, лесна уморяемост. Обикновено хронифицирането се проявява при имунокомпрометирани хора, но напоследък зачестиха случаите на хронифициране и при здрави индивиди.
 
Смята се, че инфекцията с Епщайн-Бар вирус има трябва връзка със "Синдрома на хроничната умора" (особено хроничната инфекция). Вирусът предизвиква именно подобни оплаквания (пациентът е толкова уморен, че едвам става от леглото и се замъква до банята). От друга страна при пациенти страдащи от синтромсиндром на хроничната умора почти винаги са позитивни за прекарана инфекциозна мононуклеоза. Също така те се повлияват изключително добре от медикаменти, усилващи имунитета (изопроносин).
 
Постигат се добри резултати при лечението на Епщайн-Бар вирусна инфекция с ациикловир (зовиракс) и изоприносин, като лечението е продължително и във високи дози.