Интегрална схема: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 7:
=== Раждането на ИС ===
През април 1949 немския учен [[Вернер Якоби]] ([[Siemens AG]]) патентова подобно на ИС усилващо устройство <!-- <ref name="jacobi1949">W. Jacobi: {{patent|DE|833366|W. Jacobi/SIEMENS AG: „Halbleiterverstärker“ priority filing on April 14, 1949, published on May 15, 1952.}}</ref> --> съдържащо 5 [[транзистор]]а, подредени в схема 3-стъпален [[усилвател]]. Якоби разработва малък и евтин [[слухов апарат]] като приложение на патента. Няма данни патентът да е бил използван за търговски цели.
ИС е била по-късно разработвана и от учения [[Джефри Дъмър]] (1909-2002), който работи в областта на [[радар]]ите за Министерството на отбраната на Великобритания<!-- и публикуван във Вашингтон на 7 Май 1953 -->. Дъмър неуспешно се опитва да създаде схемата през 1956.
Предшественик на ИС е идеята да се създадат малки керамични плочки (подложки), всяка от които да съдържа миниатюризиран компонент. Компонентите след това могат да бъдат интегрирани и свързани в двуизмерна или триизмерна решетка. Тази идея изглежда многообещаваща през 1957, предложена е на
Първата ИС е създадена независимо от двама учени: [[Джак Килби]] от [[Texas Instruments]], който патентова изобретението си като „Стабилна схема“ направена от [[германий]] на 6 февруари 1959. Килби получава патенти със следните номера: {{US patent|3138743}}, {{US patent|3138747}}, {{US patent|3261081}} и {{US patent|3434015}}. [[Робърт Нойс]] от [[Fairchild Semiconductor]] патентова по-сложна „единна схема“ направена от [[силиций]] на 25 април 1961. <ref>Виж [http://www.ti.com/corp/docs/kilbyctr/jackbuilt.shtml
=== Други разработки ===
| |||