|
'''Гънс Ен' Роузис''' ({{lang-en|Guns N' Roses}}) е [[Съединени американски щати|американска]] хард-рок група станала популярна в края на 80-те и началото на 90-те години.
== Високо в хълмовете по здрач (1988–1990) ==
Осемнадесет месеца по-късно на 5 декември 1988 г., [[Geffen]] пускат на пазара [[GN`R Lies; The Sex, Drugs and Rock n`Roll]] [http://wc05.allmusic.com/cg/amg.dll?p=amg&sql=10:hbfqxzuhldse]. Албумът включва четирите парчета от [[Live?!*@ Like a Suicide!]] [http://wc05.allmusic.com/cg/amg.dll?p=amg&sql=10:gvfyxql5ldte] плюс четири нови акустични парчета записани с [[Майк Клинк]] в [[Лос Анжелис]] година по-рано: Patience (Търпение), I Used To Love Her (Обичах я), You`re Crazy (Ти си луд) и One in A Million (Един на милион). За техните предани фенове [[GN`R Lies]] [http://wc05.allmusic.com/cg/amg.dll?p=amg&sql=10:hbfqxzuhldse] е достатъчно нов, за да достигне платинен статус в [[Съединени американски щати|САЩ]]. Дизайнът на обложката умишлено пародира британските сензационни вестници, които толкова несправедливо ги обругават след злополучния инцидент в [[Донингтън]] [http://www.youtube.com/watch?v=M125PLevphk], където двама техни фенове намират смъртта си. През пролетта на 1989 г., Guns N`Roses са съпорт при завръщането на сцената на едни от класиците на рока — The [[Rolling Stones]] [http://www.youtube.com/watch?v=Bw94xZHwfZw].Поканата за турне със „Стоунс“ говори красноречиво, че в края на 80-те Guns N`Roses са безспорно най-популярната американска рок група.
Материал за нов албум обаче няма и това води до скандал с [[Geffen]], макар че не се стига до анулиране на договора с оправданието, че все пак групата участва в едно-от най-големите турнета на годината. Въпреки клетвите за въздържаност и безкрайните твърдения за праведност и сплотеност, новото десетилетие започва за Guns N`Roses така, както бе завършило старото: в клюкарските колони, а не както им се искаше — в студио със записи. На 22 януари [[Слаш]] и Дъф посещават „Американските награди за музика“; сериозно събитие, което се провежда всяка година в „Шрайн Аудиториум“ в [[Лос Анжелис]] и се излъчва на живо по телевизията в цяла Америка. Залитайки по подиума, за да получат първите две награди, с бутилка вино в ръце, [[Слаш]] произнася думата „shit“. Вторият път, когато [[Слаш]] започва своята реч „Искам да благодаря на шибаните — оп!“ поканената тълпа, предимно застаряващи индустриални барони в смокинги и техните дами видимо се оживи.
Очевидно пияният китарист се опита да спаси положението, като продължи с благодарности за рекламния отдел на [[Geffen]] за това „че ни отркиха“, както и на мениджърите на групата, които „fucking ни доведоха дотук“ [http://www.youtube.com/watch?v=4Skrd_mrztA].
На мястото на изгонения [[Стивън Адлър]] (заради острата му зависимост към хероин) Guns N'Roses привличат барабанистът на [[The Cult]] — [[Мат Соръм]], познат на групата от съвместното им турне през 1988 г. През пролетта на 1990 г., Guns N'Roses записват кавър по парчето на [[Боб Дилън]] Knockin` On Heavens Door (Чукам на райската врата: 1973), като санундтрак към филма „Days of Thunder“ [http://www.imdb.com/title/tt0099371/] с [[Том Круз]] в главната роля. През септември [[Warner Bros]]. пускат на пазара компилацията Nobody's Child: Romanian Angel Appeal [http://www.amazon.com/Nobodys-Child-Romanian-Angel-Appeal/dp/B000008IZT], благотворителен жест за пострадалите румънски деца след събитията в [[Румъния]] в края на 1989 г. Групата е включена с песента Civil War (Гражданска война). В края на същата година Guns N`Roses печелят „Американските музикални награди“ в пет категории: „Най-добър хеви метъл/хард-рок албум“, за „Най-добър хеви метъл/хард-рок изпълнител“ и за „Най-добра хард-рок песен“ за „Sweet Child O`Mone“.
Работата по новия албум започва най-после през лятото на 1990 г. Основните тракове са тридесет и шест и биват записани само за две седмици. Междувременно Слаш, отказвайки с неохота едно предложение на Дейвид Бауи за пътуване до [[Австралия]] и записа на няколко китарни сола за новия албум на [[Teen Machine]], [[Слаш]] стана първия китарист в историята, който спечели особеното отличие да е свирил на албумните сешъни с [[Боб Дилън]] и [[Майкъл Джексън]]. За нещастие датата за запис на Дилън се оказва неудачна, тъй като Боб иска от него само да „подрънка на китара като Джанго Райнхарт“ на един трак, преди в крайна сметка да изтрие неговата партия от готовия трак. Той обаче свири в три песни от новия албум на Джексън [[Dangerous]] [http://wc05.allmusic.com/cg/amg.dll?p=amg&sql=10:j9foxq95ld6e].
„Това е най-стерилният творчески процес, в който съм участвал — разкрива [[Слаш]] — Всичко се изгражда от образци; използват се същите барабанен бийт и акорди, после се добавят неща, за да стане различно на някой места. Това е толкова различно от онова, което правим ние. Майкъл наема цялото студио за десет години напред, а се появява веднъж месечно. Вероятно никога няма да го срещна. Странно е някак си…“
== Използвай илюзията (1991–1994) ==
|
