Разлика между версии на „Стойко Стойков“

651 байта изтрити ,  преди 14 години
м
редакция без резюме
м (Биографични данни за проф. Стойко Стойков)
м
== СТОЙКОВ, СТОЙКО ИВАНОВ ==
{{Биография инфо |
(26.10.1912, София – 9.12.1969, София) - български езиковед.
| име=Стойко Стойков
| портрет=[[Картинка:StoykoStoykov.jpg]]
| описание=български езиковед
| наставка=
| роден-дата=[[26 октомври]] [[1912]]
| роден-място=[[София]], [[България]]
| починал-дата=[[9 декември]] [[1969]]
| починал-място=[[София]], [[България]]
}}
проф. '''Стойко Стойков''' е български учен езиковед, основоположник на българската [[диалектология]].
Завършил славянска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”(1935). Специализирал фонетика, диалектология и славянско езикознание в Прага (1937–1939). Доктор по философия на Карловия университет в Прага (1939). Работил в Института за български език при Българската академия на науките като асистент (1942), а по-късно като ръководител на Секцията по българска диалектология с лингвистичен атлас (1952–1969) и заместник директор на Института (1958–1969) и в Софийския университет като асистент (1943), доцент (1947) и професор (1950–1969). Бил е декан на Филологическия факултет (1953–1954, 1962–1966) и заместник-ректор (1958–1960). Председател на Комисията по фонетика и фонология при Международния комитет на славистите (1968–1969) и секретар на Комитета (1959–1964).
 
Научната му дейност е в областта на българската диалектология, фонетика и лексикология. Основополагащ и единствен засега е трудът му “Българска диалектология”(1949, излязъл в подобрени и разширени издания през 1962 и 1968 и посмъртно 1993 и 2002). Ценен принос са монографиите му “Банатският говор”(1967) и “Лексиката на банатския говор”(1968) и съпоставителното изследване “Говорът на с. Твърдица (Сливенска околия в България) и на с. Твардица (Молдавска ССР)” (на руски език, 1958). Интерес представя проучването му “Софийският ученически говор. Принос към българската социална диалектология”(1946). Под ръководството на Стойков и с прякото му участие е съставен “Български диалектен атлас”(в 4 т. , 1964–1981). Най-големият му принос в областта на българската фонетика са трудовете “Български книжовен изговор”(1942), “Увод в българската фонетика”(1955, 3-то попр. изд. под загл. “Увод във фонетиката на българския език”, 1966). Стойков има принос и в развитието на българската лексикография и лексикология. Той е един от авторите на “Правописен и правоговорен наръчник”(1945, 3-то прер. и доп. изд. под заглавие “Правописен речник на българския книжовен език”, 1954) и на “Български тълковен речник”(1955, 4-то изд. 1994), един от редакторите на “Речник на съвременния български книжовен език (3 т., 1955–1959). Автор е и на публикации за творчеството на български възрожденски писатели и поети.
 
Библиография на трудовете на проф. Стойков и литература за него виж на адрес: [[www.libsu.uni-sofia.bg/slavica]].
 
 
[[Категория:Български езиковеди]]
[[Категория:Езиковеди|Стойков, Стойко]]
[[Категория:Български учени|Стойков, Стойко]]
13

редакции