Отваря главното меню

Промени

 
== СТОЙКОВ, СТОЙКО ИВАНОВ ==
(26.10.1912, София – 9.12.1969, София) - български езиковед.[[Картинка:StoykoStoykov.jpg]]
[[Портрет:StoykoStoykov.jpg]]
Завършил славянска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”(1935). Специализирал фонетика, диалектология и славянско езикознание в Прага (1937–1939). Доктор по философия на Карловия университет в Прага (1939). Работил в Института за български език при Българската академия на науките като асистент (1942), а по-късно като ръководител на Секцията по българска диалектология с лингвистичен атлас (1952–1969) и заместник директор на Института (1958–1969) и в Софийския университет като асистент (1943), доцент (1947) и професор (1950–1969). Бил е декан на Филологическия факултет (1953–1954, 1962–1966) и заместник-ректор (1958–1960). Председател на Комисията по фонетика и фонология при Международния комитет на славистите (1968–1969) и секретар на Комитета (1959–1964).
Научната му дейност е в областта на българската диалектология, фонетика и лексикология. Основополагащ и единствен засега е трудът му “Българска диалектология”(1949, излязъл в подобрени и разширени издания през 1962 и 1968 и посмъртно 1993 и 2002). Ценен принос са монографиите му “Банатският говор”(1967) и “Лексиката на банатския говор”(1968) и съпоставителното изследване “Говорът на с. Твърдица (Сливенска околия в България) и на с. Твардица (Молдавска ССР)” (на руски език, 1958). Интерес представя проучването му “Софийският ученически говор. Принос към българската социална диалектология”(1946). Под ръководството на Стойков и с прякото му участие е съставен “Български диалектен атлас”(в 4 т. , 1964–1981). Най-големият му принос в областта на българската фонетика са трудовете “Български книжовен изговор”(1942), “Увод в българската фонетика”(1955, 3-то попр. изд. под загл. “Увод във фонетиката на българския език”, 1966). Стойков има принос и в развитието на българската лексикография и лексикология. Той е един от авторите на “Правописен и правоговорен наръчник”(1945, 3-то прер. и доп. изд. под заглавие “Правописен речник на българския книжовен език”, 1954) и на “Български тълковен речник”(1955, 4-то изд. 1994), един от редакторите на “Речник на съвременния български книжовен език (3 т., 1955–1959). Автор е и на публикации за творчеството на български възрожденски писатели и поети.
13

редакции