Педро Калдерон де ла Барка: Разлика между версии

 

Според Гьоте, вниманието на Калдерон де ла Барка е насочено основно върху драматичната структура на пиесите му. Ето защо той намалява броя на сцените спрямо това, което еправил Лопе де Вега. За да избегне излишество и натоварваща орнаменталност Педро Калдерон намалява дори броя на различните характери в пиесите си и така постига по-силно стилистично единство на текста и внушението. Поетичното и драматургичното наследство на Калдерон де ла Барка са пример за отрицание на гонгоризма (модно течение в Испанката литература през Златния век, свързвано с името на създателя му Луи Гонгора, което се изразява в пищен език, множество метафори и замъгляване на смисъла зад словесни орнаменти). Това отрицание се изразява в отказа на Барка да ползва метафори, винаги когато е възможно, а тогава, когато се налага да прибегне до употребата им, той внимава те да са пределно познати на публиката и с популярен характер. Заедно с това обаче, Барка има вкус към символистични елементи, например – падане от кон в пиесите му може да означава опзоряване или загубване на достойнство; в друг случай пиесите му започват с разчитане на хороскоп или някакъв вид гадателство, според което по-нататък писеата трябва да се случи – напротив, последващото действие напълно опровергава предсказаното, за да изобрази иманентната неяснота на бъдещото. В този дух, вероятно повлиян от [[Мигел де Сервантес|Сервантес]], Калдерон много ясно осъзнава фикционалността на своите произведения, както и че бароковите пиеси имат напълно синтетичен характер като изкуство, с цел да изобличи това, Барка често кара героите си да коментират насмешливо репликите, които самите те произнасят като поставени в устата им от амбициозния автор. Най-важните и чести теми в пиесите му са силно повлияни от йезуитското му образование. Като поклонник на Свети Тома Аквински и Франсиско Суарез, Барка обича да противопоставя разум на чувства, интелект на инстинкт, желание и воля. Както много други творци от Златния век на испанската литература и Барка изповядва житейски песимизъм в пиесите си, който е смекчен само от рационализма му и вярата му в Бог. Пример за изобразяване на мъка и страдание, обичайни за творчеството му, откриваме в една от най-известните му пиеси – „Животът е сън“, където главният герой Сегисмундо казва:

 

{{quote|¿Qué es la vida? Un frenesí.<br>

¡Que toda la vida es sueño,<br>

y los sueños, sueños son!<br>

''Превод:''<br>

Какво е животът? Безумие.<br>