Превземане на Одрин: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: {{Инфокутия военен конфликт | име = Превземане на Адрианопол | конфликт = [[Руско-турска войн...
 
Редакция без резюме
Ред 4:
| картинка =
| описание =
| период = 78 януари/1920 януари 1878 г.
| място = [[Адрианопол]]
| причина =
Ред 22:
 
'''Превземането на Адрианопол''' е действие на [[Южен отряд (1877-1878)|авангарда Южния отряд]] срещу разпокъсани османски подразделения и бежанци през [[Руско-турската война (1877-1878)]].
 
==Превземане на Адрианопол==
===Оперативна обстановка===
След поражението на остатъчната групировка на [[Сюлейман паша]] от [[Западен отряд (Гурко)|Западния отряд (Гурко)]] в [[Битка при Пловдив (1878)|битката при Пловдив]] и последвалата я [[Битка при Дермендере, Караагач и Белащица|битка при Дермендере, Караагач и Белащица]], разпокъсаните му части се оттеглят през [[Родопи|Родопите]] и по долината на р. [[Марица]]. Заедно с тях се движат в обстановка на хаос, значителни групи турски бежанци.
 
[[Южен отряд (1877-1878)|Южния руски отряд]] след [[Шейновска битка|битката при Шейново]], срещайки слаба съпротива се движи най-бързо в направлението към [[Одрин]]. На 5/17 януари, предните сили на авангарда на отряда (генерал-майор [[Александър Струков]]), спират грамаден обоз от турски бежанци и разпокъсани армейски подразделения и [[Битка при Харманли|овладяват Харманли]]. Със силите на три Конни полка генерал-майор Струков продължава движението на юг и влиза на 6/18 януари в опразнения от османски сили гр. Мустафа паша (дн. [[Свиленград]]). Едновременно започват преговори за примирия на османска делегация (Север паша и Намик паша) с Великия княз [[Николай Николаевич]]. Авангарда незабавно се насо1ванасочва към [[Адрианопол]].
===Действия на 7-8/19-20 януари===
Сутринта на 19 януари остатъчните османски сили изоставят гр. Адрианопол. Тук остава една полурота за охрана консулствата на Великите сили и новоназначения управител на града, гръка Фассо (син на Намик паша). Настъпват паника и масови грабежи. Отстъпващите османски подразделения по долината на р. [[Марица]] заобикалят града. Силите на генерал-майор Струков, поради изоставане на пехотата, спират на хълмовете до българския квартал. Тук са посрещнати от 5 000 човека с молба да си намесят спрат хаоса.<ref>„Сборник материалов по Русско-турецкой войне 1877-1878г.г. на Балканском полуострове, вип. 74, Действия войска Южнаго фронта съ 1 по 19 января 1878 г. (Наступление къ Адрианополю и Константинополю), СПг, 1911, док. № 244, л.1-2, с. 2</ref> На следващия ден 20 януари влизат в града, който се оказва строителен лабиринт и започват борба с грабежите и мародерствата. Заловени са 22 оръдия и 4 круповски оръдия. На 21 януари пристигат и бежанците от района на гр. [[Харманли]], което води до нова вълна от насилия.<ref>„Сборник материалов по Русско-турецкой войне 1877-1878г.г. на Балканском полуострове, вип. 74, Действия войска Южнаго фронта съ 1 по 19 января 1878 г. (Наступление къ Адрианополю и Константинополю), СПг, 1911, док. № 245, л. 1-2, с. 2, док. № 252, л.1-2, с. 2,</ref> Вечерта пристигат главните сили (генерал-лейтенант [[Михаил Скобелев]]). На следващия ден за губернатор на града е назначен генерал-лейтенант [[Владимир Свечин]] и с енергични мерки възстановява реда.<ref>Генов Цонко, Освободителната война 1877-1878, Изд. "Изкуство и култура", София, 1978, с. 233</ref>
 
== Източници ==
<references />
[[Категория:Битки през Руско-турската война (1877-1878)|Адрианопол]]