Свети Стефан (Цариград): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Obedinitel (беседа | приноси)
кат.
Ред 19:
==Железният храм==
[[Файл:St Stefan Istanbul Inauguration 1897.JPG|дясно|мини|250п|Освещаване на желязната църква в 1897 година.]]
[[Картинка:Bulgarian Church Sveti Stefan Istanbul postcard.PNG|мини|дясно|250п|Желязната църква откъм Златния рог - пощенска картичка от началото на 20 век.]]
[[Картинка:Iron-church-St-Stefan-1898.jpg|мини|дясно|250п|„Свети Стефан“ в 1898 годинаг.]]
[[Картинка:Sv stefan waagner imprint.jpg|мини|дясно|250п|Рудолф Филип Ваагнер, Виена, производител на конструктивните елементи.]]
На [[25 юни]] [[1890]] годинаг. със султански ферман се разрешава на Българската екзархия да построи нов храм на мястото на Дървената църква. Основният камък е поставен от екзарх [[Йосиф I]] на [[27 април]] [[1892]] годинаг. Тъй като теренът е нестабилен архитектът [[Ховсеп Азнавур]] предлага конструкцията на църквата да бъде от сглобяеми железни плоскости, а не с бетонни основи. Търгът за изработване на елементите на църквата е спечелен от [[Виена|виенската]] фирма [[Ваагнер Биро|Рудолф Филип Ваагнер]], макар тя да не е строила дотогава железни църкви. Но Ваагнер вече има стабилен авторитет в областта на железните изработки - на виенското изложение през 1873 година компанията излага продуктите си в оргомен павилион от стъкло и желязо.
 
Елементите, тежащи 500 тона, са изработени във Виена между 1893 и 1896 и са откарани до Цариград с кораб по Дунав и Черно море. Скелетът на църквата е от стомана, а страните от ламарина, която е захваната за основите с болтове, гайки, нитове и заварки - общо около 4 милиона. Сглобяването на Желязната църква приключва на [[14 юли]] [[1896]] годинаг.
 
В архитектурно отношение отвън църквата съчетава елементи на [[необарок]], [[неоготика]] и [[византийска архитектура|византийски стил]]. Интериорът също е изработен във Виена - [[коринтски ред|коринтски колони]], ангелчета и флорални мотиви са завинтени или занитени във вътрешността. Стилът на интериора има [[ар нуво]] влияние - първият пример за ар нуво в Истанбул. Виенските майстори изработили [[иконостас]]а по [[католицизъм|католически]] образец и секретарят на екзархията [[Атанас Шопов]] с архитекта Азнавур са принудени да отидат до [[Русия]], за да преговарят с руска фирма за избработка на [[православие|православен]] иконостас. Иконостасът е направен от [[Москва|московската]] фирма на [[Николай Ахапкин]], иконите са изписани от руския [[художник]] [[Клавдий Лебедев]], а шестте камбани са отлети също в [[Русия]], в [[Ярославъл]] във фабриката на [[Пьотър Оловянишников]]. Две от шестте камбани звучат и до днес.
Ред 57:
</gallery></center>
 
{{СОРТКАТ:Стефан}}
[[Категория:Православни църкви в Турция|Стефан]]
[[Категория:Български църкви|Стефан]]
[[Категория:Църкви в Истанбул|Стефан]]
[[Категория:Катедрали|Стефан в Турция]]
 
[[ca:Església de Sant Esteve dels Búlgars]]