Михаил IV Пафлагон: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.6.5) (Робот Промяна: ko:미카엘 4세 |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{Друго значение|византийския император|константинополския патриарх|Михаил IV (патриарх)}}
{{Монарх
| описание=
| изображение за личността=[[File:Michael IV histamenon.jpg|270px|center]]
| описание на изображението=Златен [[хистаменон]] на Михаил IV
| роден-дата=[[1010]] ▼
| управление=[[11 април]] [[1034]] - [[10 декември]] [[1041]]
| роден-място= [[Пафлагония]]▼
| коронация=
| починал-дата=[[10 декември]] [[1041]] ▼
| пълно име=
| починал-място=[[Константинопол]]▼
| други титли=
}}'''Михаил IV Пафлагон''' ({{lang-el|Μιχαήλ Δ΄ Παφλαγών}}, 1010 – [[10 декември]] [[1041]]) е [[Византия|византийски]] [[император]] ([[11 април]] [[1034]] - [[10 декември]] [[1041]]).▼
| кръщене=
| погребан=
| предшественик=
| потомство=
| наследник=
| съпруга= [[Зоя (императрица)|Зоя]]
| втори брак=
| трети брак=
| династия=
| баща=
| майка=
| герб =
}}
▲
Произхождал от семейство на пафлагонски селяни. Неговият брат, Йоан Евнуха, бил управител на женските покои на императорския дворец и довел в двора своя по-малък брат, в когото се влюбила императрица [[Зоя (императрица)|Зоя]]. Така Михаил станал любовник на самата императрица. Двамата вероятно отровили император [[Роман III Аргир]], след което императрицата веднага се омъжила за Михаил на 11 април 1034. Михаил бил обявен за император и управлявал съвместно със [[Зоя (императрица)|Зоя]] до смъртта си през 1041 г.▼
▲
Михаил IV бил красив, умен и щедър, но необразован и страдал от [[епилепсия]] и [[воднянка]]. Той поверил управлението на брат си Йоан, за да се отдаде на молитви и покаяние. Йоан изолирал императрицата от управлението, което поел изцяло в свои ръце, реформирал армията и фискалната политика, което възвърнало силите на империята и ѝ помогнало да води успешни действия срещи външнополитическите си врагове. Увеличаването на данъците обаче предизвикало недоволството на благородниците и димите. Срещу Йоан били организирани няколко заговора през 1034, 1037, 1038 и 1040 г. като един от тях бил организиран от самата императрица [[Зоя (императрица)|Зоя]]. В последният заговор срещу брата на императора бил замесен и [[Михаил Керуларий]], който, за да спаси живота си, се замонашил и по-късно бил избран за Константинополски [[патриарх]].▼
▲Михаил IV бил красив, умен и щедър, но необразован и страдал от [[епилепсия]] и [[воднянка]]. Той поверил управлението на брат си Йоан Евнуха, за да се отдаде на молитви и покаяние. Йоан изолирал императрицата от управлението, което поел изцяло в свои ръце, реформирал армията и фискалната политика, което възвърнало силите на империята и ѝ помогнало да води успешни действия
Между 1037 и 1040 г. Михаил IV постигнал значителни успехи в борбата срещу арабите в [[Сицилия]]. Te почти били прогонени от отрядите на опитния пълководец [[Георги Маниак]], който бил изпратен от Константинопол, за да се сражава срещу мюсюлманите, които безпокояли западните граници на империята в Южна [[Италия]]. Маниакис обаче загубил подкрепата на [[ломбарди]]те и норманите, които били съюзници на Византия в борбата ѝ срещу [[араби]]те-[[сарацини]] в Южна Италия. След отзоваването на Маниакис от Сицилия всички завоевания на Византия били загубени, а няколкото експедиции срещу [[нормани]]те в Южна Италия претърпели неуспех. ▼
▲Между 1037 и 1040 г.
През 1040 въстанали българите в [[Белград]], които недоволствали от въведения паричен поземлен данък. Въстанието бързо се разпространило и обхванало цяла тема [[България (тема)|България]]. Въстаниците били предвождани от внука на цар [[Самуил]] [[Петър Делян]], който бил провъзгласен за цар. Въпреки че през 1040 г. Михаил IV успял да разбие въстаническите войски край [[Солун]], на следващата 1041 императорът организирал втори поход, в който участвали и отряди от викинги, предвождани от бъдещия норвежки крал [[Харалд III]]. Въстаниците били разбити благодарение на раздорите сред водачите им, а Петър Делян бил заловен и отведен в Константинопол. Император Михаил IV се завърнал триумфално в столицата, но вече бил доста болен и починал на [[10 декември]] [[1041]] г.▼
▲През 1040 година въстанали българите в [[Белград]], които недоволствали от въведения паричен поземлен данък. Въстанието бързо се разпространило и обхванало цяла тема [[България (тема)|България]]. Въстаниците били предвождани от внука на цар [[Самуил]] [[Петър Делян]], който бил провъзгласен за цар. Въпреки че през 1040 г. Михаил IV успял да разбие въстаническите войски край [[Солун]], на следващата 1041 императорът организирал втори поход, в който участвали и отряди от викинги, предвождани от бъдещия норвежки крал [[Харалд III]]. Въстаниците били разбити благодарение на раздорите сред водачите им, а Петър Делян бил заловен и отведен в Константинопол. Император Михаил IV се завърнал триумфално в столицата, но вече бил доста болен и починал на [[10 декември]] [[1041]] г.
| |||