Михаил VII Дука: Разлика между версии

През 1068 г. императрицата-майка се омъжва за способния генерал [[Роман IV Диоген]], който е обявен за старши съимператор наред с Михаил VII и братята му Константин и Андроник. Роман съсредоточилсъсредоточава цялата власт в ръцете си, игнорирайки доведените си синове, след което се отправя на военен поход срещу селджукските турци, нахлули в Мала Азия.

След като през август 1071 г. Роман IV еДиоген заловентърпи от селджукските турципоражение в [[Битка при Манцикерт|битката при Манцикерт]] и е заловен от селджукските турци, Евдокия Макремболитиса и Михаил VII отново застват начело на властта в Константинопол, докато не се разбира, че Роман IV е жив и пътува към града. Тогава цезарят Йоан Дука и менторът на Михаил VII - [[Михаил Псел]], с помощта на варяжката гвардия принуждават императрицата да остави властта изцяло на сина си и да се оттегли в манастир. Едва след това на [[21 октомври]] [[1071]] Михаил VII е коронован като самостоятелен владетел на империята. Междовременно усилията на цезаря Йоан Дука и Михаил Псел да предотвратят връщането на власт на Роман Диоген се увенчалиувенчават с успех. Роман обещал да се отрече от престола и да се замонаши, срещу което централната власт му обещалаобещават да гарантирала безопасността мубезопасност. Малко по-късно обаче Роман биле ослепен, следи коетоумира в умрялтъмница.

ВъпрекиПрез че император Михил VII продължавал да се ползва отсамостоятелното съветите на чичо си иуправление на Михаил Псел, той все повече фаворизирал финансовия си министър Никифорица. Предпочитайки да се занимава предимно с наука и риторика, Михаил VII позволилкризата навъв НикифорицаВизантийската даимперия се разпорежда самостоятелно с финансовите въпроси на империята. С развързани ръце той увеличил данъците и разходите на хазната, без обаче да финансира достатъчно армията. Поради настъпилото разорение по време на управлението на Михаил VII, ромеите му измислили прозвището '''Парапинак''' (''четвърт паница''), тъй като ако по-рано с една монета можело дабързо се купи един ''пинак'' (виз. мерна единица, "паница") жито, то при неговото царуване същата цена стигала само за ''една четвърт''<ref>[http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/buntyt.htm Павлов, Пламен. Бунтари и авантюристи в средновековна България. Варна: LiterNet, 2005].</ref>. Никифорица дори прибягнал до конфискация на имущество и експропиирал църковно имуществозадълбочава. Пренебрегването на войската се отразява на боеспособността на византийската армия. През 1071 г. Византия губи окончателно и полседнатапоследната си крепост в Южна Италия - [[Бари]], който е превзет от норманите на [[Робер Жискар]]. Едновременно с това започнализапочват брожения в балканските владения на империята, където през същата година българите начело с [[Георги Войтех]] правят опит да отхвърлят византийската власт.

В Мала Азия по-голямата част от териториите са загубени след битката при Манцикерт. Михаил VII опитва да възстанови властта на империята в региона, като изпраща през 1073 г. нова армия срещу селджуците, командвана от Исак Комнин - брат на бъдещия император [[Алексий I Комнин]], но и тази армия е разбита, а командирът й е пленен.

Положението се влошава още повече, след като западните наемници във войската се разбунтувалиразбунтуват. Именно те стават обект на нова експедиция, начело с кесаря Йоан Дука. И този път операцията се проваля, войските на Йоан Дука са разбити, а той е пленен. Този път западнитеЗападните наемници принуждават Йоан Дука да се провъзгласи за император. В тази ситуация през 1074 г. правителството на Михаил VII е принудено да търси подкрепа от селджукските турци срещу Йоан Дука, срещу което империтаимперията признала територалните придобивки на селджуците в Мала Азия. Византийската армия начело с Алексий Комнин (бъдещия император) и с помощта на селджукски подкрепления, изпратени от султан [[Малик Шах I]], разбиват разбунувалите се наемници и пленяват Йоан Дука.