Флорентинска република: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Luckas-bot (беседа | приноси) м r2.7.1) (Робот Добавяне: br:Repubblica fiorentina |
записвам за малко; не пипай :) |
||
Ред 4:
През [[1434]] във Флорентинската република на власт се установява рода [[Медичи]], при които държавата се трансформира в еднолична [[синьория]].
През 14 век Флоренция става водещ център на италианския Ренесанс, в който творят [[Данте Алигиери|Данте]], [[Петрарка]], [[Бокачо]], [[Леонардо да Винчи]], [[Микеланджело]], [[Макиавели]] и много други.
== Реставрация на Медичите (1512—1527) ==
[[Файл:Coat of Arms of Medici.svg|150px|thumb|Гербът на фамилия Медичи]]
След реставрацията на Медичите през [[1512]] г. народното събрание на Флоренция избрало специални ''Комитет на четиридесет и петте'' (по-късно - на шестдесет и петте) за реформиране на държавното устройство, в по-голямата си част съставен по поддръжници на Медичите. Председател на комитета става [[кардинал]] [[Лъв X (папа)|Джовани Медичи]], син на [[Лоренцо Великолепни]]. Големият съвет и народната милиция са ликвидирани, а органите, съществували при Лоренцо - възстановени. Формално, съгласно новата държавна система, висшата власт принадлежи на ''Съвета на седемдесетте'' и Синьория от осем [[приор]]и и [[гонфалониер]]и, но в действителност контрола е съсредоточен в специална комисия (''балие'', която става постоянна институция. Балията назначава на всеки два месеца членовете на Синьорията и определя вътрешната и външната политика на държавата. В действителност, властта принадлежи единствено на Джовани Медичи, кардинала, ръководещ дейността на балията и другите органи на управлението.
През [[1513]] г. Джовани Медичи е избран за папа под името [[Лъв X (папа)|Лъв X]]. В резултат Флоренция става придатък към [[Папска област|папската държава]]. Цялата външна политика на републиката е напълно подчинена на интересите на Рим. За владетели на Флоренция са обявени брата на Лъв X - Джулиано Медичи, херцог де Немур, а след неговата смърт през [[1516]] г. — синът на [[Пиеро ди Лоренцо Медичи|Пиеро Медичи]], [[Лоренцо Медичи, херцог на Урбино]].
Но в действителност вътрешното управление на републиката остава в ръцете на папа Лъв X. По това време рязко се увеличава вниманието на Флоренция към Франция: Лоренцо II се жени за принцеса от френския кралски двор, а дъщеря му [[Катерина Медичи|Катрин]] по-късно става кралица на Франция. След смъртта на Лоренцо от Урбино през [[1519]], флорентинската република е поставена под контрола на кардинал [[Климент VII (папа)|Джулио Медичи]], незаконен син на [[Джулиано Медичи]], който е убит по време на [[заговор Паци|заговора Паци]]. По времето на кардинал Джулио, във Флоренция се установява относително спокойствие, стабилизира се държавната система и финансовото състояние на републиката. Неговата вътрешна политика продължава традиционния за Медичите флирт с всички социални слоеве на обществото и показвната привързаност към демократичните и републикански ценности.
Реставрация Медичи совпала по времени с началом общего упадка экономики Италии вообще и Флоренции в частности. Внутренний рынок оставался слабым вследствие протекционистской политики каждого из итальянских государств и многочисленных таможенных ограничений. Всевластие флорентийских торгово-финансовых кругов препятствовало развитию промышленности в других городах республики, а сельская округа эксплуатировалась исключительно в интересах Флоренции. Главным рынком сбыта промышленности республики оставались иностранные государства, однако с конца [[XV век]]а флорентийцев стала вытеснять из [[Англия|Англии]], [[Франция|Франции]] и других стран усиливающаяся национальная буржуазия. Более того, английское сукно начало побеждать в конкурентной борьбе на европейских и итальянских рынках флорентийское, а импорт шерсти из Англии и красителей из [[Левант]]а резко сократился. Это привело к падению объёма производства в основных отраслях промышленности Флоренции. По сравнению с началом [[XV век]]а выпуск сукна в [[1520-е|1520-х]] гг. уменьшился почти в 4 раза.
Некоторый подъём в производстве шёлковых тканей и предметов роскоши не компенсировал упадка других сфер производства. Открытие [[Америка|Америки]] и перемещение торговых путей Европы в [[Атлантический океан|Атлантику]] также сильно ударил по флорентийской торговле. Упадок затронул и банковские операции: банкирские дома Флоренции потеряли ведущие позиции в Европе и своё влияние при дворах Англии, Франции и других государств, вытесненные местными финансовыми кругами.
[[Файл:Clement VII. Sebastiano del Piombo. c.1531..jpg|left|thumb|200px|Папа римский [[Климент VII]] (Джулио Медичи)]]
Упадок промышленности, торговли и банковского дела во Флоренции привёл к тому, что флорентийская буржуазия начала выводить свои капиталы из обращения и вкладывать их в приобретение земельных владений. Начала формироваться новая земельная аристократия, ориентированная на получение земельной ренты от сдачи своих владений в аренду крестьянам, которая стала сближаться со старой феодальной знатью. С другой стороны, потеряв работу в городе, многие наёмные рабочие возвратились в деревню, расширив тем самым численный состав крестьянства. Нехватка земель способствовала утверждению во флорентийской деревне мелкой аренды на достаточно тяжёлых условиях: половина сельскохозяйственной продукции крестьянина изымалась в пользу землевладельца. Это приводило к частичному ограничению личной свободы крестьян и складыванию полуфеодальных отношений в аграрном секторе.
През [[1523]] г. кардинал Джулио става папа под името [[Климент VII]]. Флоренция отново се оказва под непосредственото управление на папството. За формални владетели на републиката са обявени непълнолетните Уполито Медичи и Алесандро Медичи, незаконни синове на Джулиано, херцог на Немур и Лоренцо, херцог на Урбино.
Продължителносто подчинение на Флоренция на интересите на папите и престъпването на републиканските традиции от неговите чиновници, заедно с влошаващата се икономическа обстановка и нарастващата безработица, пораждат постепенно нарастване на противопоставянето на управлението на Медичи сред широките слоеве на населението. Новината за разграбването на Рим от германските войници през [[1527]], и бягството на папа Климент VII, предизвикват бунт във Флоренция и повторното изгонване на Медичите.
[[Категория:История на Италия]]
| |||