Флорентинска република: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
груб превод от руски |
|||
Ред 9:
След реставрацията на Медичите през [[1512]] г. народното събрание на Флоренция избрало специални ''Комитет на четиридесет и петте'' (по-късно - на шестдесет и петте) за реформиране на държавното устройство, в по-голямата си част съставен по поддръжници на Медичите. Председател на комитета става [[кардинал]] [[Лъв X (папа)|Джовани Медичи]], син на [[Лоренцо Великолепни]]. Големият съвет и народната милиция са ликвидирани, а органите, съществували при Лоренцо - възстановени. Формално, съгласно новата държавна система, висшата власт принадлежи на ''Съвета на седемдесетте'' и Синьория от осем [[приор]]и и [[гонфалониер]]и, но в действителност контрола е съсредоточен в специална комисия (''балие'', която става постоянна институция. Балията назначава на всеки два месеца членовете на Синьорията и определя вътрешната и външната политика на държавата. В действителност, властта принадлежи единствено на Джовани Медичи, кардинала, ръководещ дейността на балията и другите органи на управлението.
През [[1513]] г. Джовани Медичи е избран за папа под името [[Лъв X (папа)|Лъв X]]. В резултат Флоренция става придатък към [[Папска област|папската държава]]. Цялата външна политика на републиката е напълно подчинена на интересите на Рим. За владетели на Флоренция са обявени брата на Лъв X - Джулиано Медичи, херцог де Немур, а след неговата смърт през [[1516]] г. — синът на [[Пиеро
Но в действителност вътрешното управление на републиката остава в ръцете на папа Лъв X. По това време рязко се увеличава вниманието на Флоренция към Франция: Лоренцо II се жени за принцеса от френския кралски двор, а дъщеря му [[Катерина Медичи|Катрин]] по-късно става кралица на Франция. След смъртта на Лоренцо от Урбино през [[1519]], флорентинската република е поставена под контрола на кардинал [[Климент VII (папа)|Джулио Медичи]], незаконен син на [[Джулиано Медичи]], който е убит по време на [[заговор Паци|заговора Паци]]. По времето на кардинал Джулио, във Флоренция се установява относително спокойствие, стабилизира се държавната система и финансовото състояние на републиката. Неговата вътрешна политика продължава традиционния за Медичите флирт с всички социални слоеве на обществото и показвната привързаност към демократичните и републикански ценности.
| |||