Разлика между версии на „Джироламо Савонарола“

През 1494 г. френският крал [[Шарл VIII]] напада Флоренция и прогонва властващите там Медичи. Тогава настъпва звездният миг на Савонарола, който става управник на града и въвежда своеобразна форма на демократична република, наречена „Християнска и религиозна република”, обвързваща закона с християнския морал. Фанатизмът на Савонарола и неговите последователи достига своя апогей през 1497 г., когато е издигната [[Клада на суетата|Кладата на суетата]]. От врата на врата те събират всички предмети, свързани с моралния упадък – огледала, козметика, неприлични картини, езически книги, скулптури, настолни игри, шахматни дъски, музикални инструменти, красиви дрехи, дамски шапки, творбите на „неморални” поети – и ги изгарят на огромна клада на [[Пиаца дела СиньораСиньория]] във Флоренция. Много прекрасни ренесансови произведения на изкуството, включително картини на Микеланджело и [[Ботичели]], са загубени завинаги. Микеланджело става свидетел на унищожаването на културни ценности- картини, скулптури, книги, от тълпата, следваща Савонарола, и това определя окончателно позицията му.

Флоренция скоро се уморява от Савонарола заради жалкото политическо и икономическо положение на града. Народът се разбунтува и папа [[Александър VI]] не закъснява да се възползва. На 13 май 1497 г. той отлъчва Савонарола от Църкватацърквата, а през 1498 г. изисква неговия арест и екзекуция. Избухват безредици, но най-накрая доминиканецът се предава и са му повдигнати обвинения в ерес, антидържавна дейност и религиозни грешки. След дълъг период на изтезание Савонарола е принуден да подпише пълни признания и на 23 май той и последователите му са изгорени на клада като еретици на Пиаца дела Синьория '''(Piazza della Signoria)''' – точно там, където те издигнали Кладата на суетата предната година.