Отваря главното меню

Промени

м
форматиране на текста и добавяне на линкове
проф. '''Стойко Стойков''' ([[26 октомври]] [[1912]], [[София]] – [[9 декември]] [[1969]], [[София]]) е български учен езиковед, основоположник на българската [[диалектология]].
== Биография ==
:Завършил славянска филология в [[Софийския университет]] “Св. Климент Охридски”(1935). Специализирал [[фонетика]], [[диалектология]] и славянско езикознание в Прага (1937–1939). Доктор по философия на [[Карловия университет]] в Прага (1939). Работил в [http://www.ibl.bas.bg/ Института за български език ]при [[Българската академия на науките]] като асистент (1942), а по-късно като ръководител на Секцията по българска диалектология с лингвистичен атлас (1952–1969) и заместник директор на Института (1958–1969) и в Софийския университет като асистент (1943), доцент (1947) и професор (1950–1969). Бил е декан на Филологическия факултет (1953–1954, 1962–1966) и заместник-ректор (1958–1960). Председател на Комисията по фонетика и фонология при [http://www.msk.edu.mk/ Международния комитет на славистите] (1968–1969) и секретар на Комитета (1959–1964).
Научната му дейност е в областта на българската диалектология, фонетика и лексикология. Основополагащ и единствен засега е трудът му “Българска диалектология”(1949, излязъл в подобрени и разширени издания през 1962 и 1968 и посмъртно 1993 и 2002). Ценен принос са монографиите му “Банатският говор”(1967) и “Лексиката на банатския говор”(1968) и съпоставителното изследване “Говорът на с. Твърдица (Сливенска околия в България) и на с. Твардица (Молдавска ССР)” (на руски език, 1958). Интерес представя проучването му “Софийският ученически говор. Принос към българската социална диалектология”(1946). Под ръководството на Стойков и с прякото му участие е съставен “Български диалектен атлас”(в 4 т. , 1964–1981). Най-големият му принос в областта на българската фонетика са трудовете “Български книжовен изговор”(1942), “Увод в българската фонетика”(1955, 3-то попр. изд. под загл. “Увод във фонетиката на българския език”, 1966). Стойков има принос и в развитието на българската лексикография и лексикология. Той е един от авторите на “Правописен и правоговорен наръчник”(1945, 3-то прер. и доп. изд. под заглавие “Правописен речник на българския книжовен език”, 1954) и на “Български тълковен речник”(1955, 4-то изд. 1994), един от редакторите на “Речник на съвременния български книжовен език (3 т., 1955–1959). Автор е и на публикации за творчеството на български възрожденски писатели и поети.
== Диалектология ==
 
:Научната му дейност е в областта на българската [[диалектология]], [[фонетика]] и [[лексикология]]. Основополагащ и единствен засега е трудът му [http://titan.bsz-bw.de/bibscout/E-K/K/KY/KY1000-KY2435/KY2120-KY2435/KY.2120 “Българска диалектология”](1949, излязъл в подобрени и разширени издания през 1962 и 1968 и посмъртно 1993 и 2002). Ценен принос са монографиите му “Банатският говор”(1967) и “Лексиката на банатския говор”(1968) и съпоставителното изследване “Говорът на с. Твърдица (Сливенска околия в България) и на с. Твардица (Молдавска ССР)” (на руски език, 1958). Интерес представя проучването му “Софийският ученически говор. Принос към българската социална диалектология”(1946). Под ръководството на Стойков и с прякото му участие е съставен “Български диалектен атлас”(в 4 т. , 1964–1981). Най-големият му принос в областта на българската фонетика са трудовете “Български книжовен изговор”(1942), “Увод в българската фонетика”(1955, 3-то попр. изд. под загл. “Увод във фонетиката на българския език”, 1966). Стойков има принос и в развитието на българската лексикография и лексикология. Той е един от авторите на “Правописен и правоговорен наръчник”(1945, 3-то прер. и доп. изд. под заглавие “Правописен речник на българския книжовен език”, 1954) и на “Български тълковен речник”(1955, 4-то изд. 1994), един от редакторите на “Речник на съвременния български книжовен език (3 т., 1955–1959). Автор е и на публикации за творчеството на български възрожденски писатели и поети.
Библиография на трудовете на проф. Стойков и литература за него виж на адрес: [[www.libsu.uni-sofia.bg/slavica]].
== Фонетика ==
 
:Най-големият му принос в областта на българската фонетика са трудовете “Български книжовен изговор”(1942), “Увод в българската фонетика”(1955, 3-то попр. изд. под загл. “Увод във фонетиката на българския език”, 1966). Стойков има принос и в развитието на българската лексикография и лексикология. Той е един от авторите на “Правописен и правоговорен наръчник”(1945, 3-то прер. и доп. изд. под заглавие “Правописен речник на българския книжовен език”, 1954) и на “Български тълковен речник”(1955, 4-то изд. 1994), един от редакторите на “Речник на съвременния български книжовен език (3 т., 1955–1959). Автор е и на публикации за творчеството на български възрожденски писатели и поети.
== Библиография ==
Библиография на трудовете на проф. Стойков и литература за него виж на адрес: [[www.libsu.uni-sofia.bg/slavica]].
* [http://www.libsu.uni-sofia.bg/slavica/Stojkov.html Bibliotheca Slavica - Софийски университет].
* [http://kirke.hbz-nrw.de/dcb/Alle_031/Buecher_16/in_NRW_05/006753956.html Die Deutsche Bibliotheksstatistik],
* [http://www.ilx.nl/blonline/blonlinesearch6.php?S99=200000066933 The National Library of the Netherlands],
* [http://titan.bsz-bw.de/bibscout/E-K/K/KY/KY1000-KY2435/KY2120-KY2435/KY.2120 Balgarska dialektologija],
* [http://repositories.cdlib.org/cgi/viewcontent.cgi?article=1019&context=uciaspubs/editedvolumes University of California]
* [http://www.indiana.edu/~slavconf/SLING2K/pospapers/alxndr.pdf Indiana University],
* [http://www.isphs.org/resources/phonetician81.pdf International Society of Phonetic Sciences]
 
[[Категория:Български езиковеди]]
13

редакции