Константин VI: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{монарх
| име = Константин VI
| описание = византийски император
| изображение за личността = [[File:Constantine VI and Irene 780 790 gold 4410mg.jpg|200п]]
| управление = [[776]] – [[797]]
| коронация =
| пълно име =
| други титли =
| кръщене =
| роден = [[771]]
| място на раждане =
| починал = [[797]]
| място на смъртта =
| погребан =
| предшественик =
| потомство =
| наследник =
| съпруга = [[Мария Амнийска]]
| втори брак = [[Теодота]]
| трети брак =
| династия = [[Исаврийска династия|Исаврийската династия]]
| баща = [[Лъв IV|Лъв IV Хазар]]
| майка = [[Ирина Атинянката]]
| герб =
}}
'''Константин VI''' ([[гръцки]]: Κωνσταντίνος ΣΤ΄) ([[771]]–[[797]]) е [[Византия|византийски]] император от [[780]] до [[797]] година. Син на [[Лъв IV|Лъв IV Хазар]] и [[Ирина Атинянката]], Константин VI е последният представител на [[Исаврийска династия|Исаврийската династия]]. Понякога е наричан и Порфирогенет, (Багренородни), понеже е бил роден след възкачването на баща си като император, в специална пурпурна стая на двореца, т.е. е "роден в пурпур", което му дава законното право да наследи властта.
===Властване===
[[Image:Menologion of Basil 024.jpg|thumb|300px|left|Константин VI (вдясно от кръста) председателства Втория Никейски събор.]]▼
Константин VI наследява престола, когато все още е малолетен. До 790 г. фактически управител на [[Византия]] е майка му, [[Ирина Атинянката|Ирина]]. През този период се случват няколко важни събития. През 782 г. голямо нашествие на [[Абасиди|арабите]] води до опустошаване на [[Мала Азия]] до [[Босфор]]а. Година по-късно (783 г.) византийска експедиция в Тесалия и Епир води до подчиняване на тамошните славянски племена. През 787 г. се състои [[Никейски събор (787)|Никейският събор]], който заклеймява [[Иконоборство|иконоборската доктрина]]<ref>Мутафчиев (1995), II: 59-63</ref>.
През 790 г. въстание на арменските и анатолийските войски принуждава Ирина да се откаже от властта в полза на своя шестнадесет годишен син. Императрицата-майка запазва титлата си, но е отстранена от управлението. Самостоятелното властване на Константин VI преминава в неуспешни войни с българите в Тракия. Претърпял поражения при Проват през 791 и [[Битка при Маркели (792)|при Маркели]] през 792 г., императорът е принуден да откупи мира с българите, като се задължи да плаща данък на [[кан (титла)|кан]] [[Кардам]]. През 796 г. този договор е разтрогнат. Последвалите военни действия приключват без победител.<ref>Златарски (1970), I/1: [http://www.promacedonia.org/vz1a/vz1a_b1_4.html 315-320] (26.11.2008)</ref>
▲[[Image:Constantine VI and Irene 780 790 gold 4410mg.jpg|thumb|дясно|200px|Златна монета от съвместното управление на Константин VI и майка му Ирина.]]
Високомерен, безрасъден и неопитен, в резултат на военните неуспехи Константин VI си спечелва името на слаб пълководец и настройва срещу себе си повечето от своите бивши поддръжници. През 792-3 г., по подозрение в заговор за вземане на властта, императора наказва с ослепяване и заточение видният арменски военачалник Алексий Музалон и чичовците си - кесарят Никифор и четиримата му братя. Това води до избухването на бунт срещу императора сред арменските части в Мала Азия. До края на властването си Константин VI губи обществена подкрепа.
Line 13 ⟶ 38:
== Източници ==
▲[[Image:Menologion of Basil 024.jpg|thumb|300px|
* Мутафчиев, П. ''Лекции по история на Византия'', Том II, Изд. „Анубис“, София 1995, ISBN 954-426-063-3 (т. 2)
* Златарски, В. [http://www.promacedonia.org/vz1a/index.html ''История на българската държава през средните векове'', том I, част 1], София 1970, Изд. „Наука и изкуство“ (от „Книги за Македония“, 26.11.2008)
| |||