|
== Оспорване на присъдата ==
Семейството на Драйфус (известни елзаски индустриалци) споделя мнението на влиятелни френски еврейски кръгове, че всеки опит за провеждане на повторно разследване, което евентуално да предизвика обжалване на присъдата, ще доведе до по-големи усложнения и проблеми за всички евреи във Франция. Първите стъпки в защита на Драйфус се правят извън Франция. В края на 1896 г., 23 месеца след присъдата, в Брюксел един млад евреин Бернар Лазар, публикува своето разследване, с което се опитва да убеди, че Драйфус е невинна жертва на скалъпено обвинение. За автора на това разследване няма съмнение, че истинската причина за осъждането на капитана била антисемитизма. В разследването си Бернар Лазар твърди, че: {{цитат|Той беше арестуван защото е евреин, беше осъден защото е евреин и пак по тази причина в негова защита не бяха чути нито гласовете на справедливостта, нито тези на правдата.|}} На 10 ноември 1896 г. вестник Льо Матен, който е съсобственностсъсобственост на съвипустника на Драйфус Филип Бюно-Вария, помества факсимиле от бордерото, писано според правосъдието, от артилерийския капитан. През ноември 1897 г. вестникът публикува още две предполагаеми писма от Драйфус до немския военен аташе, едновременно с писмо от Драйфус до Бюно-Вария. Според тези публикации няма сходство в почерка между личната кореспонденция и т.нар. "бордеро", за което е обвинен Драйфус. Полковник Пикар, поел защитата на Драйфус, е заподозрян в изтичане на информация от делото в пресата. Еврейската общност във Франция постепенно застава зад твърдението и обвинението в антисемитизъм на Лазар, настоявайки за провеждането на нов процес по делото Драйфус. Някои от по-радикално настроените евреи започват да виждат в “аферата Драйфус” “католически заговор”. В тази група е и Емил Зола. По това време той е най-популярният и най-скандален писател във Франция. Той пише статия в подкрепа на Драйфус и я дава на набиращия популярност политик [[Жорж Клемансо]], който по това време издава либералния вестник “Орор”. Именно на Клемансо принадлежи идеята статията на Зола да излезе на първа страница на вестника на 13 януари 1898 г., под заглавието “Аз обвинявам !”. Статията взривява и поляризира общественото мнение във Франция на два лагера - за и против вината на Драйфус. Големите провансалски градове Нант, Нанси, Бордо,Марсилия са настроени антисемитски, а Париж - либерално и бунтовно в подкрепа на Драйфус. Междувременно изтича информация, че има съмнения, че въпросното бордеро, за което е обвинен Драйфус, е писано от друг офицер от Генералния щаб - майор Естерхази (който имал по онова време нужда от пари). Обвинението за авторството на документа към майор Естерхази отправя братът на Алфред - Матийо Драйфус, който се позовава на сведения, предадени му от полковник Пикар - офицер от разузнаването на [[Трета френска република|Третата република]].
== Нов процес ==
Под влияние на протестите и надигналото се "народно недоволство", в съчетание със стартиралата медийна кампания за преразглеждане на присъдата на Драйфус, френските власти, в лицето на военния министър Кавеняк и [[началник щаб|началникът на Генералния щаб]] генерал дьо Боадефр, се доверяват на провокацията с едно "ново доказателство" за вината на капитан Драйфус от досието му, което се оказва фалшификат. Това става повод те да подадат оставки, а съдебните власти са принудени под медиен и обществен натиск да преразгледат присъдата. Междувременно изпратения в Алжир полковник Пикар обвинява свидетеля срещу Алфред Драйфус - офицер Анри в лъжесвидетелстване. Полковникът е арестуван, но след него и Анри е арестуван. Последният се самоубива през месец август 1898 г. и Върховният касационен съд на Франция в повторен процес, воден в [[Рен]], намалява присъдата на Алфред Драйфус на 10 години.
== Помилване и реабилитация ==
Веднага след намаляване на присъдата, президентът на Франция, по това време Емил Лубе, помилва Алфред Драйфус. През 1904 г. Касационният съд постановява провеждането на допълнително разследване, а през юли 1906 г., Върховният касационен съд съд връща капитанския чин на Драйфус и постановява възстановяване на офицерските му знаци - пагоните и сабята му. Въпреки това, френското общество остава разделено в оценката си за предателството на Алфред Драйфус, като подръжницитеподдръжниците на неговата невинност го считат за жертва на антисемитска кампания, а онези, които го намират за виновен, са на мнение, че делото постфактум и то под медиен натиск и кампания, е манипулирано.
На 4 юни 1908 г. Алфред Драйфус, вече като френски полковник, е прострелян от националист при местенето на урната с праха на Емил Зола в Пантеона. Полковник Пикар, поел защитата на Алфред Драйфус в процеса, става военен министър на Франция. Наближава моментамоментът, когато ще избухне Първата световна война. <ref>{{cite book |last= Атали |first= Жак |authorlink= Жак Атали |title= Евреите, светът и парите, стр. 388-390 |year= 2009 |publisher= Рива, ISBN 954-320-002-5 }}</ref>
== Източници ==
|
