Капитулации на Османската империя: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
{{без категория}}
{{обработка|форматиране}}
Под "''режим на капитулациите''" трябва да разбираме особено привилегировано положение на отделни категории чужденци, въз основа на което по редица проблеми от гражданскоправен, търговскоправен, административноправен и наказателноправен характер чужденците се изключвали от сферата на действие на местните закони и се подлагали на действието било на тяхното собствено национално право, било на специално установен за тях правен режим. Това привилегировано положение произтичало от сключените между Османската империя и западноевропейските държави особени договори, наричани капитулации. Така че капитулациите в своята най-развита форма представлявали сложна съвкупност от права, привилегии и имунитети, основаващи се на едностранни дарствени грамоти или на двустранни договори. Въведеният въз основа на капитулациите режим на "имунитет" на гражданите на западноевропейските държави съществувал векове наред в Османската империя. Не случайно тя се считала за класическа страна на капитулациите. Вековното приложение на този режим довело до такива големи извращения и злоупотреби с предоставените права и привилегии на чувдитечуждите поданици, че започнало да се говори за "държава в държавата". Причините, обусловили въвеждането и продължителното приложение на режима на капитулациите в турската държава са няколко: архаичният феодално-абсолютен характер на държавата; изостаналостта й от развитието на останалите държави; нестабилността на съществуващото законодателство, което в по-голямата си част се основавало на шериата; некомпетентността и ширещата се корупция сред чиновническия апарат. Наред с тези причини съществено значение имал и икономическият фактор. Богатите природни ресурси и евтината работна ръка, които предоставяла турската държава, привличали търговските и промишлени интереси на западните държави, които насърчавали своите граждани да се установяват и да инвестират в империята и изисквали от своите дипломатически и консулски представители максимално широко да прилагат режима на капитулациите по отношение на техните граждани.
През 1891 година, френцузинът Гастон Шадурн, кореспондент на френската агенция "Хавас" и на лондонския "Таймс" в Княжество България, започва да пише пасквили срещу България злостта на които минавала границите на достоверността и журналистическата етика. Стефан Стамболов, министър-председател, не може да търпи това и нарежда експулсирането му. Наглият французин намира убежище във френската легация в София и подкрепата на френския дипломатически агент и респективно на френското правителство, които изискват Стамболов да се извини публично на французина, позовавайки се на правомощията, които им дава така наречения "Режим на капитулациите" въведен в Османската империя. Западните вестници публикуват нова злостна статия на Шадурн. По нареждане на Стамболов, французина принудително е откаран в Цариград и там е пуснат на свобода, извън територията на България. Франция прекъсва дипломатическите отношения с България. Подкрепят е и други страни, между които, запомнете, и Русия. В дипломатическия скандал България получава подкрепа от великия везир на Османската империя и след около 3-4 месеца дипломатическите отношения с Франция са възстановени.Така Българският министър-председател Ст.Стамболов показал на западна Европа, че Княжество България не "разграден двор".