Похищението на сабинянките: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м премести „Отвличането на сабинянките“ като „Похищението на сабинянките“ |
мРедакция без резюме |
||
Ред 2:
== История ==
По време на царуването на [[Ромул]] околностите на днешен Рим били населени с племето [[сабини]]. На един от ежегодните фестивали римляните
[[Image:Jean Auguste Dominique Ingres 019.jpg|thumb|right|350px|Ромул, победил Акрон, отвежда богата плячка в храма на Юпитер, от [[Жан Огюст Доминик Енгър]].]]
Докато повечето сабини все още били заети с приготовленията, населението на няколко града се обединило срещу римляните и в последвалата битка било победено и предало на [[Ромул]] своите градове, територията му била разделена, а самите хора били транспортирани в Рим. Ромул разпределил сред гражданите придобитата по този начин земя, с изключение на тази, която принадлежала на родителите на похитените девойки; нея той позволил на собствениците да задържат за себе си.
Това разгневило сабините и в отговор те определили [[Тит Таций]] за техен върховен главнокомандващ, който повел армията си към Рим. Градът бил трудно достъпен, имайки за своя крепост [[Капитолий|Капитолийския хълм]], на който била поставена стража с командир на име Тарпей. Но [[Тарпея]], дъщеря на командира, предала крепостта на сабините, тъй като се била влюбила в златните гривни, които ги видяла да носят и поискала като награда за нейното предателство онова, което сабините носели на лявата си ръка. Таций се съгласил на това, при което Тарпея отворила една от портите през нощта и пуснала сабините вътре. Щом влезли, Таций заповядал на сабините да хвърлят на девойката онова, което имали на лявата си ръка. Таций пръв свалил от ръката си не само гривната, но в същото време и щита си и ги захвърлил върху нея. Всички мъже последвали примера му и момичето било ударено от златото и погребано под щитовете, загивайки от големия им брой и тежест.
Ред 14:
На това място, докато римляни и сабини се готвели да подновят битката, те били възпрени от гледката на тичащите откъм Рим между пехотата и труповете похитени дъщери на сабините. Сабинянките избягали при своите съпрузи и бащи, като някои носели малки деца в ръцете си. Двете армии били толкова трогнати, че се раздалечили, за да направят на жените място между двата фронта. Сабинянките умолявали своите римски съпрузи и сабинските си бащи и братя да се помирят и да заживеят като един народ. При настъпилото колебание в редиците било сключено примирие и вождовете свикали съвещание. Било решено, че Ромул и Таций ще управляват съвместно като царе на римляните, включително и на вече приобщените сабини.
Територията на Рим нараснала двойно. Тъй като римляните населявали
== Произведения на изкуството ==
По време на [[Ренесанс]]а сюжетът става популярен поради идеята за централното място, което заема бракът за съхраняването на семейството и културата. Сред художниците картини на тази тема рисуват [[Петер Паул Рубенс|Рубенс]], [[Никола Пусен]], [[Жак-Луи Давид]] и др.
[[Файл:Giambologna raptodasabina.jpg|thumb|left|Джамболоня. [[Сабинска война|Похищението на сабинянките]]. 1574-82. [[Флоренция]]]]
[[Категория:Римска митология]][[Категория:Ренесанс]]
| |||