Балкан (завод): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Bulldog4eto (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Bulldog4eto (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 1:
'''Завод „Балкан“''' е [[машиностроене|машиностроителен]] завод в [[Ловеч]]. Тукса сглобявани: [[самолет]]и - „[[Цветан Лазаров|Лаз]]“ и др. (до 1954), [[автомобил]]и - „[[Балкан (автомобил)|Балкан]]“, „[[Москвич Алеко|Москвич]]“ (1966-1990), „[[Пирин-Фиат]]“ (1966-1971) и Ван [[ГАЗ]] и [[мотоциклет]]и - „[[Балкан (мотоциклет)|Балкан]]“.
==Завод Балкан==
Line 6 ⟶ 5:
През 1938 г. отпада 20-годишното ограничение, наложено от [[Ньойски договор|Ньойския договор]], и българската войска получава правото да притежава бойни самолети. Командването на въздушните войски решава да създаде модерна самолетна фабрика, в която да се съсредоточи българското самолетостроене на едно място, като създаде център извън столицата, разработващ и произвеждащ летателни апарати, по качество и количество съответстващи на най-добрите европейски образци. Специална комисия избира терен за фабриката. В [[Ловеч]] новината за построяването на завод не е посрещната с въодушевление поради това, че ще бъдат изкупени земеделски земи за построяването на завода. С последователност и упоритост кметът убеждава гражданите, че такъв завод ще създаде работни места, ще издигне интелектуалното ниво на града. Протокол от заседанията още се съхранява в общината. Самолетните демонстрации, проведени на 5 юли 1939 г., са посрещнати топло от ловчанлии и всички окончателно дават "зелена карта" за строителството. Сградите се строят по проекти на полски инженери, строили подобни съоръжения в [[Полша]]. Новият завод за производство на самолети е наречен '''Държавна самолетна фабрика''' (ДСФ).
[[Картинка:Laz7m-52.jpg|thumb|right|250px|Лаз-7М]]
Началник на ДСФ е капитан инж. [[Петко Попганчев]]. Главен инженер е инж. [[Цветан Лазаров]] начело на малък колектив от конструктори. Авиотехници - специалисти по планера и двигателите, са набирани от [[Държавна аеропланна работилница (Божурище)|ДАР]] в [[Божурище]]. Това са техници, преминали обучение в [[Германия]] и Полша, с достатъчна квалификация и опит по поддръжка на самолети. Един от тях, поручик Иван Тодоров Илчев, е преместен по-късно с царска заповед
В Държавната самолетна фабрика са произвеждани следните типове самолети.
* '''„ДАР-9“''' "Синигер" е произведен през пролетта на 1943 г. В 3 последователни серии са построени 40 броя самолети.
* '''„[[Avia B-135|АВИА-135]]“''', чехословашки изтребител - доставен на части. Монтирани, изпитани и са предадени 12 броя на Въздушните на Н.В. войски.
* '''„[[ДАР-10]]“''' е замислен като дивизионен разузнавач. Неговата разработка е започнала в ДАР, но прототипът е изграден в ДСФ. Това е високоскоростен моноплан, маневрен, със сигурно управление, бързо набиращ височина. Инж.
* '''„ДАР-10Ф“''' е разработка на инж. Ц. Лазаров. С дигател „Фиат“ самолетът има скорост 460 km/h и притежава качествата на много добър многоцелеви самолет - за разузнаване, за щурмови действия, за бомбардиране (хоризонтално и с пикиране), за въздушен бой. Самолетът е изпитан от инж. Попганчев през март 1945 г. Въпреки върховото конструкторско постижение този самолет не влиза в серийно производство. След войната ВВС се готвят за превъоръжаване на армията с нов тип самолети - произведени в [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] и с реактивни двигатели.
* '''„[[Лаз-7]]“''' и '''„Лаз-7М“'''. Самолетът е конструиран от инж. Лазаров и колектива му от конструктори. Моноплан, долноплощник, предназначен за първоначално обучение и квалификация на щурмани и военни пилоти. Това е изключително успешен самолет и е най-масово произвежданият самолет в България - 160 броя „Лаз-7“ и 150 броя „Лаз-7М“.
* '''„Лаз-8“''' е четириместно въздушно такси. Представлява моноплан долноплощник и е изработен само прототип в чест и като подарък от самолетостроителите на провеждащия се конгрес на Българската комунистическа партия през 1948 г.
След края на [[Втората световна война]] Държавната самолетна фабрика (по-късно: '''Завод 14''') в Ловеч остава единственото предприятие в страната, което произвежда [[самолет]]и, след като авиационната фабрика в Казанлък е пренастроена за друго производство през 1947 г. Паралелно с дейността на завода върви и обучението на авиоинженери в софийската [[Държавна политехника]], което продължава до 1954 г. Тогава е взето решение за окончателно закриване на самолетното производство в България, в резултат на което много от младите специалисти, инженери, техници и изобщо работници в Завод 14, решили да посветят живота си на авиацията, са поставени в почти безизходна ситуация. Сред тях е и инж.
Първоначалното преструктуриране на завода след 1954 г. е свързано с краткотрайното налагане на напълно неприсъщи производства. Тогава ръководството на бившата авиационна фабрика проявява твърдост и излиза от кризисното положение със собствена инициатива, която е предложена пред висшите инстанции. Предлагат в [[Ловеч]] да започне производството на [[автомобил]]и и [[мотоциклет]]и, за което фабриката разполага с нужния технически потенциал и има висококвалифицирани специалисти.
Line 29 ⟶ 28:
Предварителната подготовка за създаването на първия прототип започва в края на 1958 г. По същото време в двора на завода има лек автомобил [[Volkswagen]], чийто двигател и шаси са използвани за образец. Към процеса на предварителна подготовка се включват и специалисти от “[[Завод 12]]” в [[София]], които успяват да изработят абсолютно идентично и най-важното функциониращо копие на предоставения им оригинален [[двигател]] (след 1956 г. производството на всички двигатели за мотоциклетите “[[Балкан (мотоциклет)|Балкан]]” е възложено именно на “[[Завод 12]]”).
С оформянето на каросерията се ангажира екипът на инж. Дамянов, който по това време включва
[[Image:M2141s aleko-f.jpg|дясно|мини|250п|„Москвич Алеко“ Модел 2141s]]
Това, което особено затруднява екипа на инж. Дамянов, е така наречената “геометрическа разработка”, която се разчертава върху огромна маса в мащаб 1:1. Именно от нея впоследствие се свалят всички мерки за изработването на шаблони, от които пък се правят детайлите на дървения макет. Последният етап от работата е свързан с разрязването на дървения модел на отделни части, от които се отливат металните щампи за външните форми на каросерията. Основният отговорник по изработването на моделите е
=== Пикапи и микробуси ===
Line 40 ⟶ 39:
Двата модела са показани в [[Пловдив]] през септември 1962 г. под името „[[Балкан Т800]]“, като тяхното представяне отново минава при огромен успех, подкрепен от няколко възторжени статии в наши и чужди специализирани издания. През април 1963 г. е завършена нулева серия от още 3 лекотоварни автомобила, чиято товарна платформа е направена от дърво за разлика от първия прототип, при който е метална. Изпитанията преминават успешно и предложеният план за серийно производство на „Т800“ е одобрен на най-високо ниво, но точно тогава възниква неочакван проблем – оказва се, че руснаците не могат да произведат достатъчно комлекти от шасита и двигатели (по това време “[[Москвич]]” все още е единственият масов личен автомобил в [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]), а ограниченият производствен капацитет на завода далеч не покрива дори нуждите на местния пазар.
Въпреки всичко проектантската дейност продължава и през 1965 г. заводът представя макет на нов, по-модерен вариант на микробус, а през 1966 г.
През 1967 г. на [[Пловдивски панаир|Пловдивския панаир]] е показан прототипът на „[[Рила 700]]
=== Други автомобили ===
| |||