Владимир (Русия): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
кат. |
Редакция без резюме |
||
Ред 2:
'''Владѝмир''' е [[град]] в [[Русия]], административен център на [[Владимирска област]]. Населението му възлиза на 310,5 хил. души (2005).
Разположен е на левия бряг на река [[Клязма]] на 180 км източно от [[Москва]]. Крупен възел на автомобилната и железопътната магистрали Москва - [[Нижни Новгород]].
Историята на град Владимир е една от най-ярките страници в историята на Русия.
Датата на първоначалното заселване на град Владимир не е установена. Известно е, че още в началото на девети век славяните са дошли тук. Преди пристигането им, местното население е било от угро-финските племена.Въз основа на археологически находки, може да се твърди, че на мястото на сегашния град в древността, аборигени , както и техните предци са живели тук много преди раждането на Христос.Градът е основан през 990 или 992 г. на мястото на древно селище от княз Владимир Святославович [[Владимир Красное Солнишко]].
През първата половина на XII век феодалната Киевска Рус започва да се разпада на отделни земи, в които се утвърждават местни княжески династии. Между тях започват да се водят войни за надмощие.При тези условия, започва да расте значението на североизточната част на Русия.
Град Владимир с удобното си географско положение, на стръмния бряг на река Клязма, в близост до вливащите се в нея реки Нерль, Рпень и Лыбедь, притежавал мощно естествено укрепление и удобно място за развитие на търговия. Всичко това привлича вниманието на Черниговският княз Владимир Мономах. В 1108 г. той построил тук дървена крепост и я заобиколил със земен вал.
Издигането на крепост на брега на р. Клязма е от голямо стратегическо значение. Княз Владимир можел да разчита на града, в борбата за Волго-Окското междуречие и в борбата срещу опозицията на благородниците на Ростов-Суздал.Обособява се Ростовско-Суздалското княжество начело на което застава синът на Великия княз Владимир Мономах - Юрий Долгорукий. При него се поставя началото на белокаменното строителство в Ростовско-Суздалската земя, чиито основни архитектурни характеристики са заложени в храмовете на целия Североизточен регион на Русия.
Окончателното си утвърждаване и всяка последвала го слава, град Владимир дължи на сина на Юрий Долгорукий - великия княз Андрей Юриевич Боголюбски.
За разлика от баща си, той чувствал Североизточна Рус по-близка до себе си и много по-удобна за изграждането на силна държава, отколкото отслабения от безкрайни междуособици Киев. Освен това град Владимир бил изключително удобен за развитието на търговия, естествено укрепено от военна гледна точка на място и защитен от външни врагове. В началото на ХII век той вече търгувал с Киев, Смоленск, Чернигов, Галич, с Волжка България, като и с Юга и Кавказа. Затова, оставяйки баща си в Киев, младият княз Андрей отправя погледа си към град Владимир. Той пренася тук от Киев, и едно от най-големите светилища на руската земя: Иконата на Владимирската Света Богородица.
Превръщайки се в център и опорен град на княжевската власт в северната част на Русия, Владимир започна бързо да расте. Особено силно се увеличава неговото влияние в в 1157, когато княз Андрей Боголюбски, след смъртта на баща си Юри Долгорукий поема Киев. Но принцът не искал да остава там и премества столицата на Русия от Киев във Владимир. Той вече съществено се различавал от стария град. Укрепления заобикаляли не само централната част на града - Кремъл, но и всички постройки на града, населени от занаятчии, земеделски производители селяни и търговци. Тази разлика не е случайна. Владимир от самото начало е крепост на княза в борбата му срещу междуособици, борбата за обединение на руските земи.
Княз Андрей Боголюбский значително възстановява и разширява границата на отбрана на града. Той изгражда високи защитни укрепления. На река Клязма е издигната Воложката врата - наречена така, защото през нея търговците преминавали към река Волга. На централната ос на града е била изградена парадната Златни врата, по-далеко Медната и Иринената врати. На противоположния край на града - срещу Златни врата, се намирала Сребърни врата.
По това време, широко се развива и белокаменното строителство във Владимир. На мястото на древна дървена църква Успение на Света Богородица през 1158, започна строителството от бял камък на събора Успение Богородично. Замисълът на Княз Андрей е тя да не е само църква на княжеството Владимир, а и главен храм на цяла Русия. Поради това, катедралата Успение Богородично трябвало да затъмни величието на всички преди това съществуващи църкви в Русия. И въпреки че храмът е по-малък па размер от съборите в Киев и София в Новгород, той ги надмина на височина. Други забележителни сгради от това време са прекрасната църква Покров на Нерли (1165) и забележителния дворцов ансамбъл в Боголюбов. Бил построен и новият княжевски дворец в самия Владимир. От особено значение е изграждането на Златни врата - символ на новия статут на столицата, главен вход на града и силно отбранително съоръжение.
Така град Владимир става политически център на Русия, и Андрей Боголюбов - Първи Великоруски княз.
Засилването и разширяването на град Владимир, княжеската политика на интеграция и неговите действия не се харесвали на група вражески настроени боляри. Това довело до неколкократни опити за покушение срещу него. През юни 1174 г., подкупвайки неговият слуга, те най-сетне успели да го убият. Започва борба за надмощие, която за кратко време отслабва леко града. Тя завършва с победата на по-малкия брат на Андрей - Всеволод III.
Ставайки княз на Владимир в 1176, той продължил възстановяването и укрепването на града. През 1197 е построен величествения Димитриевский събор, една от най-забележителните конструкции на Владимирско-Суздалската архитектура. През 1185 г. е възстановен след пожар и с добавени пристройки Успенския събор, в започнатия през 1191 г.Рождественски мъжки манастир, е изграден от бял камък нов събор, а през 1201 г. женския Княгинин Успение Богородично манастир. Величествените сгради във Владимир станали модели за изграждане на други такива в градовете на Русия.
Периода на управление на княз Всеволод е време на висш разцвет на града. Той имал най-силната армия на Русия, и независимо от това, че му се е наложило да направи ред военни походи той се старал да разрешава възникналите проблеми с политически методи. В летописите от тези времена, той е изобразен като най-могъщия и силен руски княз.Той успява да сложи край на болярските междуособици. Успешните войни с българите и мордовите му позволяват да разшири границите на княжеството на изток. Политическите и културни връзки на княжество Владимир стават много големи, особено с Византия и Грузия.
Княз Всеволод царува в продължение на 36 години, през които Владимир се радва на мир, просперитет и богатство. Това бил първият и твърде успешен опит да се обедини Русия. В резултат на това се формира ядро, около което по-късно се оформя Московската Рус. За съжаление, след смъртта на княз Всеволод, синовете му започват жестока война за бащиното наследство, което отслабва страната на прага на Монголската инвазия.
Невиждана катастрофа удря Владимир, както и цялата руска земя в тринадесети век. Дивите монголски орди нахлули в мирна Русия през 1237. След унищожаване и плячкосване на Рязан и Москва, на 3-ти Февруари 1238 войските на Бату - внук на Чингисхан - стигнали до столицата на североизточна Русия - Владимир. Главните сили разположили лагера си срещу Златни врата. Посланици на Бату предложили да Владимирския княз Юрий Всеволодович да предаде града без бой. Получавайки отказ, те пред очите му съсекли неговия пленен брат. Отряд от конници обкръжили града. Десетки хиляди татари били готови да нападнат. Макар и с малкото си на брой войни в града, обсадените не молили за пощада.
Започнала историческата отбрана на древно руската столица.
От докараните до стените обсадни оръдия полетели камъни и огън. Предприето било настъпление по реките към града. Дни продължил боят за превземането на града. Битка се водила за всеки храм. Последен останал Успенският събор, зад чиито стени се били укрили княжеското семейство, духовенството,болярите и част от жителите на града. Накрая и неговите защитници били победени. Татарите плячкосали, опожарили и разрушили целия Владимир.
От великолепния, с богато украсени сгради град Владимир, остава само пепел и обгорените могъщи стени от камък на Успенския Димитриевския събори, Златни врата и няколко църкви.
В десетилетията до края на тринадесети век, последвали нови набези от вражески войски. Като цяло град Владимир два пъти бил разгромен и три пъти са опустошени неговите околности. Той си оставал главен град на Русия, но въпреки това, сам, така и не могъл да върне предишното си величие и слава. За столичния престол се борят първенците на градовете Москва, Суздал, Твер, Новгород.
Расте величието на Москва. През 1358 г. Владимирските Златни врата се отварят преди новия Московски княз Дмитрий Иванович. В Успенския събор той бил тържествено издигнат в звание Велик княз на Владимир.
През 1395 г. Владимир се лишава и от главната си светиня - чудотворната икона на Света Богородица Владимирска. Тя е преместена в Москва.
Огромна трагедия градът преживява и през лятото на 1411 година. Поредни набези на татарите.
Малобройната градска стража бързо била убита. Не били пощадени ни деца, ни старци. Нападателите разграбили всички ценности. Домовете опожарили. Бил ограбен и знаменитият Успенски събор.
В 1521 г. Владимир отново бива разорен от Казански и Кримски татари. Нападението било жестоко, но и последно.
Градът запада. Населението му - около 340 души - било много бедно. А ужасен пожар впрез 1719 г. /1 октомври/ в който изгарят 11 църкви, дворянски сгради и 79 жилища , за дълго време забавя развитието на града. В началото на ХVIII век, той бил приписан като провинциален град на Московската губерния.
През март 1778 с постановление на Екатерина II е създадена Владимирска губерния.
На 14 август 1944 г. е създадена Владимирска област с център на региона град Владимир.
▲Градът е основан през 990 г. от княз [[Владимир Красное Солнишко]]. Има богата история и запазени архитектурни паметници. Влиза в [[Златен пръстен на Русия|Златния пръстен на Русия]].
При избухването на [[Балканската война]] в 1912 г. 2 души от Владимир са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 835.</ref>
| |||