Убийство на Тодор Александров: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Подпоручикъ (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Подпоручикъ (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 4:
На 30 август 1924 година вечерта, Тодор Александров заедно с генерал [[Александър Протогеров]] потеглят за конгреса на серчани в [[Пирин]]. Той взема двама телохранители – [[Панзо Зафиров]] и [[Христо Балвански]]. След като пристигат в [[Горна Джумая]] се прехвърлят в другата кола, която е изпратена да ги посрещне. В нея сядат двама души, така че има място само за единия от телохранителите. Христо Балвански остава в града, което му спасява живота. В ранното утро на 31 август вторият автомобил стоварва Александров и Протогеров близо до [[Мелник]]. Там ги чакат войводите [[Щерю Влахов]] и [[Динчо Вретенаров]] с още двама души. Продължават на коне из Пирин. След кратка почивка в село [[Горна Сушица]] тръгват отново и след обяд спират край село [[Сугарево]]. Александров задрямва и тогава е застрелян. Освен Александров е застрелян и телохранителят му [[Панзо Зафиров]], а другият, който е с тях - генерал Александър Протогеров остава невредим. С това върху генерала пада тежко подозрение, че сам е поръчал убийството. Труповете са заровени набързо.
Протогеров прави опит да организира погребение и на 3 септември от [[София]] са повикани с телеграма секретарят на Александров - [[Иван Михайлов]], зет му - [[Михаил Монев]] и още няколко приближени. След като пристигат им казват, че Александров е убит, а виновниците още не са заловени. Така, три дни след убийството им, Александров и телохранителят му са погребани до параклиса "Св. Илия" в планината, над Сугарево. На погребението присъстват и [[Алеко Василев]] и подполковник [[Георги Атанасов (революционер)|Георги Атанасов]]. Макар да ги подозира като организатори на убийството, Михайлов е изключително прикрит.
Версиите за убийството тръгват от лична вражда на Щерю Влахов, през общи политически интереси на генерал Протогеров, Алеко Василев и подполковник Атанасов, до неудобността на Александров за правителството на [[Александър Цанков]] след подписването на [[Майски манифест|Майския манифест]].<ref>[http://harrybg.blogspot.com/2007/09/1924.html Билярски, Цочо. „Документи за убийството на Тодор Александров през 1924 година.“]</ref> Според показанията на Денчо Сугарски, Александър Протогеров, [[Атанас Джолев]], [[Перо Шанданов]], Щерю Влахов убива Тодор Александров заради личната им вражда. Щефан Трьобст изказва мнение, че зад убийството на Тодор Александров стои Иван Михайлов, а Александър Цанков в спомените си заключава, че убийството е резултат от вътрешните борби във ВМРО<ref>Гаджев, Иван. „Иван Михайлов - отвъд легендите“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Св. Климен Охридски“, стр. 117-118, 396-398</ref>
|