Разлика между версии на „Асцит“

9217 bytes added ,  преди 9 години
редакция без резюме
м (r2.6.3) (Робот Добавяне: th:ท้องมาน)
[[th:ท้องมาน]]
[[uk:Асцит]]
 
 
Асцитът е събиране на свободно подвижна течност в коремната кухина.
 
При нормални условия течност в коремната кухина няма, тъй като онкотичното налягане на съдовите белтъци е по-голямо от хидростатичното налягане.
 
Малкото количество течност, което може да премине през съдовите стени лесно се поема от лимфните съдове, които го връщат в централното кръвообрашение. Асцитът е налице, когато приливът на течности е по-голям или когато отливът се понижи.
 
Според характера на асцитната течност се различават:
 
- Трансудат - наблюдава се при чернодробна цироза, сърдечна недостатъчност, нефрозен синдром и др.
- Ексудат - образува се при туберкулозен перитонит, неопластичен процес и др.
- Хилозен (млекоподобен) асцит - видът му се дължи на наличие на масти, поради деструкция на гръдния лимфен приток от туморен процес или травма.
- Псевдохилозен асцит - видът му е подобен на хилозния. Дължи се на наличието на левкоцити, мезотелни клетки, туморни клетки.
- Хеморагичен асцит - наблюдава се най-често при туморен процес.
- Желатинозен асцит - развива се при псевдомиксом на перитонеума или апендикса и др.
 
Най-честите заболявания, протичащи с асцит са: портална хипертония при чернодробна цироза; злокачествени заболявания, особено тези, протичащи с метастази в черния дроб и по перитонеума, ракът на яичниците при жените; нефрозен синдром, десностранна сърдечна недостатъчност; туберкулозен перитонит; тромбоза на чернодробните вени (синдром на Budd-Chiari); алкохолен и вирусен хепатит; остър и хроничен панкреатит; хронична бъбречна недостатъчност и др.
 
Важна роля в образуването на асцита играе порталната хипертония чрез повишеното хидростатично налягане в спланхникусовото капилярно русло. Повишеното образуване на лимфа в черния дроб и коремната кухина и отделянето и като свободна течност в корема се причинява от блокирането на порталното кръвообращение. Образуването на чернодробна и коремна лимфна течност е увеличено, а отделянето и е затруднено.
 
Последицата е оттичане на лимфа директно в коремната кухина. Значение има и хипоалбуминемията, която е следствие на намалената белтъчна синтеза в циротичния черен дроб. Това предизвиква понижение на онкотичното налягане в плазмата и излизане на течност от плазмата към перитонеалната кухина.
 
Образуването на токсични продукти от обмяната на веществата води до увреждане на съдовата стена и се повишава капилярната пропускливост. Следствие на това е излив на белтъци и течности в коремната кухина. Бъбречните фактори също играят важна роля в патогенезата на асцита - увеличава се задръжката на натрий и вода, свиват се бъбречните артерии и се намалява гломерулната филтрация и отделянето на натрий.
 
Пациентите се оплакват от подуване на корема, чувство на пълнота, увеличване на коремната обиколка. Големият асцит може да затрудни дихатлните движения и да доведе до задух.
 
При огледа на болни с асцит се вижда голям, разлят „жабешки корем", изгладена пъпна ямка или наличие на пъпна херния. Перкусията установява тимпаничен звук в горната част на корема и около пъпа и притъпление в долната част на корема и фланговете. Като се перкутират последователно двата коремни фланга при придвижване на пациента от легнало ляво странично до дясно странично положение и обратно, се установява промяна на перкуторния тон от притъпление към тимпанизъм или обратно, което се дължи на свободно подвижна течност в корема.
 
При палпация на корема е положителен симптомът на „плискането" - с едната ръка в единия коремен фланг се предизвивква лека ударна вълна в свободно подвижната коремна течност.
 
Другата ръка се поставя на срещуположния фланг и се усеща леко сътресение на коремната стена, предадено от асцитната течност. От инстументалните методи на изследване от основно значение за установяване на асцит е ехографията. С нея може да се докаже течност в количество 50-100 мл.
 
Необходимо е да се извърши пробна диагностична пункция и лабораторно изследване на асцитната течност за прозрачност, цвят, примеси, относително тегло, количество на белтъка, клетки, ензими, бактериална посявка. Важно е провеждането на цитологично изследване - чрез него може да се докаже малигнения произход на асцита.
 
Подуването на корема освен от асцит може да бъде предизвикано и от много други причини: затлъстяване, бременност, големи панкреасни и яйчникови кисти, увеличен пикочен мехур, аерофагия, раздразнен колон, токсична дилатация на колона, запек, илеус, синдром на малабсорбция, коремни тумори и др.
 
Натрупването на голямо количество течности при асцит може да доведе до затрудняване на дишането. Може да се образуват хернии, плеврален излив, наслагване на инфекция.
 
В началото се започва лечение обикновено с тиазидни диуретици. При липса на ефект се влкючват бримкови - Фурантрил. При изчезване на асцита дозата на диуретиците постепенно се намалява и се стига до поддържаща доза.
 
При хипоалбуминемия може да се приложи хуманалбумин. При липса на ефект от медикаментозната терапия се предприема парацентеза, която има и диагностична стойност, като позволява изследване на изтеглената течност.
 
назад ...
Анонимен потребител