Уикипедия

The Wall (албум на „Пинк Флойд“): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Xqbot (беседа | приноси)
Ботове
131 721 редакции
м Робот Добавяне: lv:The Wall
Редакция без резюме
Ред 1:
'''Стената''' (на [[английски]] ''The Wall'') е албум на английската рок група „[[Пинк Флойд]]“, издаден през [[1979]]. Приветстван от критици и фенове като един от най-добрите албуми на „Пинк Флойд“, той е разглеждан като класика в [[рок]]а, а страхотните им песни са вдъхновявали много рок музиканти.
 
„Стената“ е последният албум на „Пинк Флойд“, в който участва [[Ричард Райт]] преди завръщането му през [[1987]]. Докато албума е бил записван, [[Роджър Уотърс]] е засилвал хватката си върху групата и е искал почти пълен художествен контрол, създавайки напрежение в групата. Въпреки това, албумът е успешен, продава приблизително 30 милиона копия по света и е един от най-добре продаваните албуми на [[80-те]]. „Стената“ е най-добре продаваният албум на групата в [[Съединени американски щати|САЩ]] с повече от 23 милиона продадени копия. Албумът достига #1 на чартовете за албуми Билборд (Billboard) в [[Съединени американски щати|Щатите]], където остава за 15 последователни седмици, и не се оттегля от чартовете цели 2 години. Обаче в родната си [[Великобритания]] албумът достига едва #3.
 
[[Another Brick in the Wall|Another Brick in the Wall (Part II)]] е сингъл номер едно на групата от '''Стената''', достигайки позиция #1 и във [[Великобритания|Кралството]], и в [[Съединени американски щати|САЩ]]. По света, албумът съдържа редица хитове на „Пинк Флойд“, включително „[[Another Brick in the Wall|Another Brick in the Wall (Part II)]]“, „[[Young Lust]]“, „[[Hey You]]“, „[[Comfortably Numb]]“, и „[[Run Like Hell]]“.
Ред 7:
== История на записване ==
 
През [[1977]] „Пинк Флойд“ рекламирали албума си [[Animals]] с турнето си [[In The Flesh]]. Турнето било изтощително и отчайвало членовете на групата. Природата на концертите карала [[Роджър Уотърс|Уотърс]] да се откъсва от публиката и да се вижда като по-висша фигура. Последната нощ на турнето, в [[Монреал]], [[Канада]], [[Роджър Уотърс|Уотърс]] тъкмо започвал да пее [["Pigs on the Wing (Part 1)"]], а човек от публиката запалил фишек близо до сцената. Той спрял да пее и изкрещял „Oh, for fuck's sake. Stop letting off fireworks and shouting and screaming! I'm trying to sing a song.“ („О, по дяволите. Престанете да изстрелвате фойерверки, да викате и да пищите! Опитвам се да пея песен.“) Тогава продължил с песента, но нещата се влошили и по време на [["Pigs (Three Different Ones)"]], [[Роджър Уотърс|Уотърс]] не можел да повярва на очите си, когато един фен се покатерил по мрежите, които разделяли публиката от групата, и с погнуса [[Роджър Уотърс|Уотърс]] се изплюл в лицето на почитателя си. По-късно, [[Роджър Уотърс|Уотърс]] съжалявал за постъпката си и оплаквал разделението между публиката и групата. Именно това подтикнало [[Роджър Уотърс|Уотърс]] да измисли идеята за „Стената“.
 
Записването на албума било сложно, защото бил записван в четири студия за осем месеца. [[Роджър Уотърс]] споменава в радио-шоуто ''In the Studio with Redbeard'', че всички проблеми произтичали от английските данъчни закони, налагащи финансови ограничения. Според [[Роджър Уотърс|Уотърс]] „''щяхме да го запишем в [[Лондон]], после преживяхме изключителен неуспех, бяхме вложили много пари в една компания (Norton Warburg) в [[Лондон]], която трябваше да ги инвестира и така нататък, но за съжаление, вместо това ги откраднаха. Откраднаха ги по такъв начин, че въпреки това трябваше да платим данъци за тях. Таке че пет години след Dark Side of the Moon, бяхме съвършено оскубани. Тъй като разполагахме с тази основа за албум, която изглеждаше добра, неохотно решихме да заминем да осъществим записа във Южна [[Франция]]. Признах, че причината да запишем албума във [[Франция]] беше чисто и просто заради страха ни да останем без пукната пара“.''
Ред 15:
За „Another Brick in the Wall“ (Part II), [[Pink Floyd]] имат нужда от училищен хор и се обръщат към учителя по музика Алън Реншоу от зеленото училище в Ислингтън, близо до студиото им „Britannia Row Studios“, по средата на учебно занятие. На хора не е разрешено да чуе останалата част от песента и след като изпяват припева, децата са разочаровани, защото искали да чуят солото на [[Дейвид Гилмор|Гилмор]]. Припевът е презаписван 12 пъти, за да се създаде впечатлението, че хорът е от повече деца. Въпреки че училището получава сумата от £1000, няма договорно споразумение за хонорари. Според закона на [[Великобритания]] за авторското право от [[1996]] тези хонорари са задължителни и след като членовете на хора са открити от хонорарния агент Питър Роуън от ‘’RBL Music’’ чрез сайта ‘’Friends Reunited’’, те съдят групата. Професионалистите от музикалната индустрия оценяват, че всеки на ученик се дължат по £500.
 
‘’’The‘’The Wall’’’Wall’’ е оригинално издаден от ‘’Columbia Records’’ в [[Съединени американски щати|Щатите]] и ‘’Harvest Records’’ във [[Великобритания]], а през [[1994]] е преиздадена дигитално подобрена версия във [[Великобритания]] от ‘’EMI’’. През [[1997]] ‘’Columbia Records’’ издават друг подобрен диск (който звучи по-добре от версията на ‘’EMI’’ от [[1994]]) в [[Съединени американски щати|САЩ]], [[Канада]], [[Австралия]], [[Южна Америка]] и [[Япония]]. По случай 20-тата годишнина на ‘’’The‘’The Wall’’Wall’' през април [[2000]], ‘’Capitol Records’’ в [[Съединени американски щати|САЩ]] и ‘’EMI’’ в [[Канада]], [[Австралия]], [[Южна Америка]] и [[Япония]] преиздават версията от [[1997]], комбинирана с художествените похвати, използвани при Европейската версия на ‘’EMI’’.
 
‘’The Wall’’ е първият албум на [[Pink Floyd]] от [[1967]] насам, чиято обложка не е направена от Сторм Торджърсон и Хипнозис.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/The_Wall_(албум_на_„Пинк_Флойд“)“.