Ян ван Ейк: Разлика между версии

Духовният климат, в който Ян ван Ейк твори - ранните десетилетия на [[15 век]], - е особено неспокоен и сложен, пронизан от потиворечиви тенденции - късното средновековие[[Средновековие]] си отива, но още е живо, а ренесансовите[[ренесанс]]овите просветки само загатват за изгрева на нова епоха.

''Ян ван Ейк'' е роден в околностите на старинния град [[Маастрих]] в долината на река [[Маас]] - една от трите големи реки, другите са [[Рейн]] и [[Шелда]]. Земята на ранното му детство е осеяна с паметници на романската архитектура и той с любов рисува техните очертания въвв задните фонапланове на своите картини. Пътува много - не само из [[Холандия|Нидерландия]] (работи украсата на замъка на холандските градове [[Хага]], после в [[Брюж|Брюге]], в [[Лил]] и др.), но също и в [[Испания]], [[Англия]], [[Португалия]]. Интериорите и фоноветезадните планове в картините му показват, че най-близък му е светът на собствената му северна родина - нидерландските градове, чиято архитектура е още под знака на късната готика[[Готика]]. Самият художник притежава свой дом в град Бюрге - една от онези тясно прилепнали една до друга къщи със стръмни, стъпаловидни покриви, толкова характерни за северноевропейските градове от онова време. Съпругата му ражда десет деца. Върху рамка, имитираща порфир, на портрета, който ѝ рисува (Маргарита ван Ейк), е написано: „''Съпругът мой Ян ме завърши на [[17 юни]] [[1439]] година. Възрастта ми е 30 години. Както умея.''“ Думите „както умея“ са като девиз, който художникът поставя на по-късните си творби. Тълкуват ги като декларация, че е сторил всичко, което му е позволявало умението, но и като знак на творческо самочувствие.

Ян ван Ейк има брат - Хуберт. Присъствието на този по-голям брат в историята на изкуството е обгърнато със загадка. Какъв е, какво точно рисува, доколко участва в създаването на шедьовъра „[[Гентски олтар|Гентският олтар]]“? Страници и страници са изписани за доказване или отричане на неговото съществуване изобщо. Но, както твърдят последните заключения на комисията на реставраторите от [[1953]] годенагодина, ръководена от Паул Кореманс, в неговото изпълнение е невъзможно да се открие ръката на втори художник. Но ако Хуберт ван Ейк е личност-легенда, Ян ван Ейк, колкото и ранните години на живота му да са забуренизабулени в неизвестност, е „освидетелствуван“„освидетелстван“ било в херцогски архиви (като придворен художник на Филип Добри, херцога на Бургундия, той има титлата „valet de chambre“ - на наш език нещо като дворцов интендант - и се ползва с различни привилегии; херцогът му подарява златна верижка, два коня и става кръстник на децата му; има право да държи лакей с ливеря и пр.), било в други документи, като разписка за пари, внсени в църквата „Св. Донат“ в Бюрге за неговото погребение - [[9 юли]] [[1441]] година.

Ян ван Ейк е и необикновено просветен в християнската и класическата литература, но разбира и от ботаника (безбройните цветя, дървета и растения, които се срещат в картините му, са нарисувани сякаш от ботаник!), и от химия (открива нова, своя живописна техника, разработва нови съставки на маслената живопис), занимава се с геометрия и математика... Той не степенува явленията на важни, по-малко важни и съвсем незначителни, защото изповядва иеалитеидеалите на една нова философия, която утвърждава присъствието на Бога във всичко, в целия видим свят. Всъщност той има новото за времето разбиране, че божествената и земната природа са единни, но докато божествената остава недостижима за човешкия ум, то земната е всецяло отворена за наблюдение и изучаване. И Ян внван Ейк цял живот прави това - наблюдава, и изучава, и въплътява своите творби един почти необхватен пластичен свят от човешки образи и природа, от вещи и символи. Ван Ейк твори по време, когато и един от нйнай-големите мислители на Европейския Север - [[Николай Кузански]] пише своите философски трудове. Интересното е, че без да са в пряко общуване, тези двама велики мъже изповядват едни и същи идеи и така синтезират със със слово и образ същината на онова духовно обновление, което ще даде ренесансов тласък на цялата европейска култура.