Франц Верфел: Разлика между версии

Верфел израства в семейството на заможен търговец-[[евреин]] и следва в университетите на [[Лайпциг]] и [[Хамбург]]. Близко приятелство го свързва с пражките писатели [[Макс Брод]] и [[Франц Кафка]]. След едногодишна военна служба Франц Верфел се посвещава на литературата и с [[Валтер Хазенклевер]] и [[Курт Пинтус]] съставя прочутата експресионистична антология ''"Страшният съд"'' (1913-1921). През този период общува с поета [[Райнер Мария Рилке]] и с критика [[Карл Краус]]. През [[Първата световна война]] Верфел е мобилизиран и служи на [[Източен фронт (Първа световна война)|Източния фронт]].

 

След войната заживява във [[Виена]], там се жени за [[Алма Малер]] - вдовицата на композитора [[Густав Малер]] - и предприема дълги плодотворни пътувания из [[Италия]], [[Египет]] и [[Палестина]], изпълнени с преживявания и творчество.

 

 

== Творческо дело ==

=== Поезия ===

Дълбоката религиозност на Франц Верфел, почерпана от еврейски и [[католик|католически]] представи и предания, го довежда до социална изолация и вътрешна самота. В творчеството му се примесват боготърсачество с хладен психологизъм. Поезията му обаче, на която той особено държи, е изпълнена с хуманистичен патос - стихосбирките му ''"Приятел на света"''&nbsp;<ref>[http://liternet.bg/publish12/f_verfel/storih.htm Стихотворението "Сторих добрина" в превод на Венцеслав Константинов]</ref> (1911), ''"Ние съществуваме"'' (1913) и ''"Един-друг"'' (1915) дават на младото поколение, запокитено сред хаоса на [[Първата световна война]], духовна опора с призиви към любов и братство. Следват стихосбирките ''"Песни от трите царства"'' (1917), ''"Съдният ден"'' (1919), ''"Заклинания"'' (1923) и ''"Нови стихотворения"'' (1928).