|
'''Хибернацията''' е състояние на регулирана [[хипотермия]], продължаващо от няколко дена до месеци и позволяващо запазване на енергия при продължителни ниски температури. Характеризира се със забавяне на [[метаболитните процеси]], снижаване на телесната температура и подтисканепотискане на [[дишане]]то. Като енергиен резерв по време на хибернационния период служат телесни [[мазнини]], натрупани по време на топлите месеци. Някои животни са в хибернация непрекъснато по време на застудяването, докато други се пробуждат за кратко веднъж седмично.
При [[влечуги]]те, често се споменава за бруминация, но контекстаконтекстът на значението ий се припокрива с индуцирана хибернация. Това състояние се налага при отглеждането на влечуги извън естествената им среда, с цел запазване на естествения ритъм и стимулиране към следващ [[размножителен сезон]].
Хибернацията е характерна, както за сухоземни, така и за редица водни животни. Типични примери за хиберниращи животни са [[прилепи]]те, [[катерици]]те, [[таралежи]], [[костенурки]], [[змии]], [[жаби]], [[тритони]] и др. Водните животни могат да хибернират, както във водата ([[Европейска блатна костенурка]]), така и на сушата ([[водни змии]]), или е на двете места ([[тритони]]).
При мечката хибернацията не е същинска - докато [[сърдечен ритъм|сърдечният ритъм]] и дишането остават относително забавени, телесната температура не се понижава, а дори може и да се повиши. Подобно е и зимното поведение на при [[язовци]]те, [[ракуни]]те и [[опосуми]]те.
Преди изпадането в хибернация, повечето животински видове, се хранят в огромни количества и запасяват енергия под формата на телесни мазнини. Навлизането в хебернационен период се дължи на засилена продукция на [[тиронамини]], чийто ефект е понижаване на телснатателeсната температура и подтисканепотискане на невроналната активност.
[[Категория:Физиология]]
|
