Константин Асен: Разлика между версии

 

[[Картинка:Bulgaria-second_half_of_the_13th_century.png|270px|мини|дясно|България около 1260 г.]]

 

През 1257 г. Константин е издигнат от Великия болярския съвет в Търново да замести на престола неуспешния [[Мицо Асен]]. Българското болярство, недоволно от последните Асеневци, решило да противопостави на последния от тях Константин Тих. В страната избухнала гражданска война. Последният получил сериозна поддръжка и успял да спечели двубоя. Това станало през 1257 година. Наистина Мицо не бил съкрушен окончателно и се оттеглил във владенията си в Месемврия, но към 1260-1261 г. той се споразумял с император [[Михаил VIII Палеолог]], разменил владенията си срещу земи в областта на р. Скамандър (Мала Азия) и емигрирал във Византия. Така Константин Тих останал без противник вътре в страната. За да утвърди позицията си на законен владетел, Константин приема името Асен, женейки се за внучката на [[Иван Асен II]] - [[Ирина Ласкарина Асенина]], дъщеря на император [[Теодор II Ласкарис|Теодор II Дука Ласкарис]] от брака му с българската принцеса. По този начин Константин Тих се свързва с [[Асеневци|Асеневата династия]]. Царят е впримчен и във война с унгарския [[крал]] [[Бела IV]]. Въпреки че в резултат на междуособици в [[Унгария]] Константин Тих успява да възвърне [[Северин]] и част от [[Банат|Банатската област]] под българския скиптър, през 1261 г. новият [[маджари|маджарски]] крал [[Стефан V (крал)|Стефан V]] отново откъсва областта от България, като превзема и [[Видин]] и [[Лом]]. Константин Тих получава помощ от [[Яков Светослав]], който помага за отвоюването на земите от унгарците, в замяна на което бива упълномощен като автономен управник на областта, поддържайки отношения с Унгария и България.