Тодор Пеев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 4:
| описание= български революционер и общественик
| роден-дата=[[февруари]] [[1842]]
| роден-място=[[Етрополе]], днес [[БългарияОсманска империя]]
| починал-дата=[[26 юли]] [[1904]]
| починал-място=[[София]], [[България]]
}}
 
'''Тодор Пеев Стоянов''' е деец на българското национално-освободителното движение, журналист и драматург. Член на [[Българска академия на науките|Българското книжовно дружество]]
 
==Биография==
Тодор Пеев е роден през 1842 г. в гр. Етрополе. Първоначално учи в родния си град, след това в [[Ловеч]] и [[София]], а през [[1863]]–[[1865]] г. във френския колеж в ([[Цариград]]).
[[File:Todor-Peev-1873.jpg|leftляво|thumbмини|Снимка на150px|Тодор Пеев от, 1873 годинаг.]]
След завъшванетозавършването му работи като главен учител в [[Силистра]], [[Кюстендил]] и Етрополе. В Етрополе съдейства за откриването на девическо училище и на читалище "Напредък"„Напредък“. Включва се в националноосвободителните борби на българите, като през [[1870]] г. е избран за председател на местнияЕтрополския частен революционен комитет.
 
През [[1872]] г. заминава за [[Букурещ]], където взема участие в работата на Общото събрание на [[Български революционен централен комитет|БРЦК]]. Включен е в състава на комисията, която изработва програмата и устава на организацията. След [[Арабаконак|арабаконашкия]] обир 1872 г. заминава за [[Браила]]. Работи като деловодител на Българското книжовно дружество и редактира неговия печатен орган "Периодическо„Периодическо списание на Българското книжовно дружество"дружество“. Взема участие в подготовката на [[Старозагорско въстание|Старозагорското въстание (1875)]] и на [[Априлско въстание|Априлското въстание (1876)]].
След завъшването му работи като главен учител в [[Силистра]], [[Кюстендил]] и Етрополе. В Етрополе съдейства за откриването на девическо училище и на читалище "Напредък". Включва се в националноосвободителните борби на българите, като през [[1870]] г. е избран за председател на местния революционен комитет.
 
След Освобождението заема редица важни административни длъжности : окръжен началник на [[Златица|Златишко]], [[Кюстендил]]ско, Варненско, [[Плевен]]ско и [[Свищов]]ско, окръжен управител във [[Варна]] ([[1899]] г.) и търговски агент в [[Скопие]] ([[1899]]–-1901). Член на [[1901Българска академия на науките|Българското книжовно дружество]] г.). Автор е на ценни мемоари и на пиесата „Фудулеску, прокопцаният зет на хаджи Стефания“.
[[File:Todor-Peev-1873.jpg|left|thumb|Снимка на Пеев от 1873 година]]
През [[1872]] г. заминава за [[Букурещ]], където взема участие в работата на Общото събрание на [[Български революционен централен комитет|БРЦК]]. Включен е в състава на комисията, която изработва програмата и устава на организацията. След [[Арабаконак|арабаконашкия]] обир 1872 г. заминава за [[Браила]]. Работи като деловодител на Българското книжовно дружество и редактира неговия печатен орган "Периодическо списание на Българското книжовно дружество".
 
Разочарован от следосвобожденската действителност, Тодор Пеев се самоубива на [[26 юли]] [[1904]] г. в [[София]].
Взема участие в подготовката на [[Старозагорско въстание|Старозагорското въстание]] [[1875]] г. и на [[Априлско въстание|Априлското въстание]] [[1876]] г.
 
След Освобождението заема редица важни административни длъжности – окръжен началник на [[Златица|Златишко]], [[Кюстендил]]ско, Варненско, [[Плевен]]ско и [[Свищов]]ско, окръжен управител във [[Варна]] ([[1899]] г.) и търговски агент в [[Скопие]] ([[1899]]–[[1901]] г.).
 
Тодор Пеев е член на Българското книжовно дружество (дн. [[Българска академия на науките|БАН]]). Автор е на ценни мемоари и на пиесата "Фудулеску, прокопцаният зет на хаджи Стефания".
 
Разочарован от следосвобожденската действителност, Тодор Пеев се самоубива на [[26 юли]] [[1904]] г. в [[София]].
 
== Източници ==