Разлика между версии на „Робърт Скот“

м
редакция без резюме
м (Премахнати редакции на 77.85.27.182 (б.), към версия на ChuispastonBot)
м
Роден в [[Девънпорт]], [[Великобритания]] в семейство на собственик но пивоварен завод. Учи в училище в Сток Демерел, но скоро напуска и постъпва в подготвително военноморско училище в Стабингтън хаус. През 1881 полага конкурсни изпити и е зачислен като гардемарин във военноморското училище на Британския кралски флот.
 
През 1883 полага успешни изпити за мичман и е назначен на корвета "Боадицея" - флагмански кораб на Капската ескадра и линкора "Монарх" - кораб от учебната ескадра на военноморския флот, където се запознава със секретаря на [[Британско кралско географско дружество|Кралското географско дружество]] сър [[Клементс Маркъм]] (1830-1916).
 
През 1888 изучава навигация, минно-торпедно дело и управление на артилерийския огън в [[Гринуич]] и [[Портсмут]] и е произведен младши лейтенант. Назначен е на крайцера "Амфион" и плава в [[Тихия океан]] и [[Средиземно море]].
На 2 ноември 1902 Скот заедно с [[Ърнест Шакълтън|Шакълтън]] и [[Едуард Уилсън]] предприема поход на юг от остров Рос до 82º 17` ю.ш. и 163° и.д., от където на 31 декември 1902 тръгват обратно. По време на похода са открити ледниците [[Кетлиц]] ({{coord|78|30|S|164|00|E|}}) и [[Ферар]] ({{coord|77|50|S|162|00|E|}}), остров Уайт ({{coord|78|10|S|167|30|E|}}) и връх [[Маркъм (връх)|Маркъм]] ({{coord|82|52|S|161|20|E|}}). На обратния път пътниците заболяват от скорбут, Шакълтън е сериозно болен, кучетата са избити за храна на тях и на останалите живи кучета и едва на 3 февруари 1903 тримата се добират до базата.
 
На 28 февруари 1903 до базата се добира транспортния кораб "Морнинг" с въглища и припаси и с него в родината се връщат девет болни матроси, в т.ч. и Шакълтън, а останалите начело със Скот се готвят за ново зимуване в ледовете на [[Антарктика]]. Второто зимуване също преминава благоприятно, а през пролетта три отряда се отправят в различни посоки от базата. Скот, заедно с няколко спътника се отправя на запад, като извършва най-дългия (400 км) и продължителен (почти три месеца) поход, като достига до 146° 30' и.д. Той открива шелфовият ледник [[Дригалски (шелфов ледник)|Дригалски]] (74º 30` - 75º 30` ю.ш., 162º 40` - 164º 30` и.д.) и установява, че [[Земя Виктория]] се явява плато с височина около 3000 м. Другия отряд изминава на югоизток около 260 км и изяснява, че Ледената бариера Рос се явява северния край на гигантския шелфов ледник Рос, който се простира до 80° ю.ш. на юг. В средата на февруари 1904 от [[Англия]] пристигат два парахода "Морнинг" и "Тера Нова". С почощтапомощта на взривове "Дискавъри" е освободен от ледовете след двугодишен плен и еспедициятаекспедицията благополучно се завръща в родината.
 
=== Надпреварата за Южния полюс 1910-1912 ===
[[File:Antarctic expedition map (Amundsen - Scott)-bg.svg|thumb|245px|Път на експедициите на Скот (зелен цвят)и Амундсен (червен цвят)
''Означени са местата, където загиват членовете на групата на Скот'']]
През 1909 в Англия с, завръща [[Ърнест Шакълтън]], бившия спътник на Скот, който същата година прави неуспешен опит за достигане на Южния полюс. Неговите разкази за пътя към полюса и за възможностите за достигането му от към [[море Рос]] още повече разпалват национални съревнования в първенството за достигането на полюса. Появяват се десетки проекти, реални и фантастични Експедиции към полюса подготвят в [[Япония]], [[САЩ]] и [[Германия]]. Англия не желае да отстъпи първенствотовпървенството в изследването на южния континент въобще и особено достигането на Южния полюс и Скот започва усилена подготовка за осъществяване на това мероприятие.
 
На 1 юни 1910 на кораба "Тера Нова" Скот се отправя към Антарктида и на 3 януари 1911 влиза в залива Макмърдо, където хвърля котва, недалеч от предишната стоянка на "Дискавъри" и започва пренасяне на товарите на сушата. В своя поход към полюса освен кучета Скот за първи път използва малки манчжурски кончета купени от Далечния Изток и моторни шейни – също нововаведениенововъведение в [[Антарктика]]. Няколко дни след установяването на базовия лагер Скот научава, че има конкурент в лицето на норвежеца [[Руал Амундсен]]. От този ден нататък започва трагедията на Скот и неговите другари.
 
На 2 ноември 1911 (един месец след Амундсен) екипът на Скот тръгва към полюса, като постепенннопостепенно спомагателните партии, съпровождащи основната група се прибират в базата. Още с тръгването си експедицията е споходена от неудачи и трудности, отчасти от грешки на ръководителя, отчасти от стеченията на обстоятелствата. Най-напред от строя излизат моторните шейни, а манчжурските кончета, които Скот предпочита пред кучетата са застреляни на на 9 декември, на около 83° ю.ш. – свършва фуража за тях и не издържат лютия студ и натоварването си. На 11 декември, на 84° ю.ш. назад са върнати и последните два кучешки впряга и се налага всички да се впрегнат в шейните и да ги влачат след себе си. На 21 декември, 85° ю.ш. в базата се връщат четирима човека, а на 4 януари 1912, 87° 30' ю.ш. – още трима. От там на юг в последните 250 км продължават петима: [[Робърт Скот]], [[Едуард Уилсън]], [[Хенри Боуърс]], [[Лоурънс Оутс]] и [[Едгар Ивънс]]. След изтощително пътуване, те достигат целта на [[17 януари]] [[1912]], но установяват, че Амундсен ги е изпреварил с пет седмици. Скот записва в дневника си: ''"Норвежците са ни изпреварили – Амундсен се оказа първи на полюса! Чудовищно разочарование! Всичките мъки и тежести – заради какво? Аз с ужас мисля за обратния път..."''
 
Връщането действително се превръща в катастрофа. Разочаровани, гладни и страдащи от [[скорбут]] тръгват обратно. Първи загива Едгар Ивънс при падане от леден хълм на 17 февруари 1912. Втори е капитан Лоурънс Оутс, на когото измръзват краката. Сутринта на 16 март той спокойно казва "Ще отида да се разходя" и изчезва, като тялото му и досега не е намерено. Остават трима. Последният лагер на тримата се намира само на 18 км от хранителния склад построен предварително за да се ползва при завръщането им. Последната записка в дневника на Скот е направена на 29 март 1912. ''"Ние знаехме, че отиваме на риск. Обстоятелствата бяха против нас и няма причини да се жалваме. Смъртта е вече близо. За Бога, погрижете се за (не оставяйте) нашите близки!..."''.