Уилям Джоунс: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 24:
През 1774 г. Джоунс публикува книгата «Poeseos Asiaticae Commentariorum libri sex», която съдържа описание на арабско, персийско и тюркско [[метрично стихословие]] и [[поезия]], в която прави сравнение между арабския и древния стихотворен размер. <ref> ''Фролов Д. В.'' Классический арабский стих. М., 1991. С.5 </ref>
 
През 1770 г. Джоунс започва да учи [[право]] и само за три години се и дипломира по специалността. Става окръжен съдия в Уелс, след което живее в Париж, където работейки с [[Бенджамин Франклин]] безуспешно се опитва да разреши проблемите породени от [[Американска революция|Американската революция]]. През 1783 г. получава назначние в [[Калкута]], [[Бенгалия]] във Върховния съд на тази страна.
 
Джоунс е очарован от културата на Индия, която до този момент е почти непозната за европейската наука. Той основава Бенгалското азиатско общество, сдружение за насърчаване изучаването на всички аспекти от индийския живот. През следващите десет години, Джоунс е много плодотворен създавайки огромен брой работи по история, музика, литература, ботаника и география, като и превежда на английски много важни индийски исторически документи и паметници на индийската история.