Уилям Джоунс: Разлика между версии

18 байтове добавени ,  преди 11 години
м
 
== Принос към индологията ==
Приносът на Джоунс за разкриването на Индия от Европа се оценява една в началото на XIX век. Преди него едниствено йезуитите[[йезуити]]те като мисионери успяват да запознаят отчасти европейците с индийската култура. Също така, Джоунс като върховен съдия на Бенгалия има принос и в областта на [[сравнително право|сравнителното право]], съставяйки набор от местните мюсюлмански закони. Периодиката която издава по индология, озаглавена "Азиатски изследвания" бележи истински бум, като книжките и имат&#768; в Европа и се продават на черната борса в цели три пиратски издания. <ref>Master, Alfred (1946) ''The Influence of Sir William Jones upon Sanskrit Studies'' // Bulletin of the School of Oriental and African Studies, University of London</ref>
 
През март 1785 г. той прави презентация на набор от индийските закони «Манудхармашастра» в ръкопис. В годината на смъртта му - 1794 г., излизат в превод на английски и "[[Законите на Ману]]", 2-ро издание - 1796 г.
 
Цялата изследователска и просветителска дейност на Джоунс е насочена към убеждаване на европейското просветено общество, всрещу наложеното му от колониализма съждение, чеза Индия екато за една бедна, изостанала и варварска страна, която също така била тъмна и неразбирана от "просветителите". Той правиПрави всичко възможно да изкорени този трайно наложил се в съзнанието на европейците предразсъдък. По този път, достига до извода, че и индийците, подобно на европейските народи, принадлежат към [[Библия|библейските]] потомци на [[Яфет]], като също такаи те заематимат свое самостоятелно място в световната история.
 
== Джоунс и сравнително-историческата лингвистика ==
26 986

редакции