Уилям Джоунс: Разлика между версии

126 байтове добавени ,  преди 11 години
м
 
== Джоунс и сравнително-историческата лингвистика ==
Джоунс се счита за основоположник на сравнително-историческата лингвистика, и за пионер посочил наличието на индо-европейското езиково семейство. В допълнение към общиобщия произход с латински и гръцки, Джоунс съзрява сходство на санскрита на [[готски език|готския]], както и с [[келтски език|келтския език]], което намира и отражение в неговата книга излязла през 1786 г. «Санскритски език» ''(The Sanscrit language)''.
 
Тези наблюдения на Джоунс се основаваосновават на сравнителния [[исторически метод]]. В допълнение към тези муси открития, Джоунс пишейкипише статията "За боговете на Гърция, Италия и Индия", за която се счита и за един от пионерите на [[сравнителна митология|сравнителната митология]].
 
Джоунс не се има само за "филолог", ограничен най-вече до изучаването на чужди езици. ВЕдновременно същотос времетова си занимание, той разбира необходимостта от по-строг подход към [[етимология]]та и отхвърля аматьорското езиково строителство, много популярно по него време, и практикувано от ентусиазирани любители на [[лингвистика]]та.
 
Съвременният сравнително-исторически метод в и за изучаване на езиците е въведен по-късно в Европа и доста време след кончината на Джоунс. Информацията за сравнително-езиковото място на санскрита в края на 18 и началото на 19 век е получена в Европа главно от работатаработите на Джоунс,. който гоДжоунс класифицира основния индийски език комбинирайки наличните знания за класическите и други древни езици в Европа. Първоначален център на санскритологията в Европа е Франция, а по-късно - Германия. В родната му Великобритания, Джоунс не успява да преобърне наложилата се обществена нагласа за индийците като за диваци, които трябва да бъдат цивилизовани и в резултат на този предразсъдък индологията не намира благодатна почва за развитие в Англияродната му страна.
 
== Значение на делото на Джоунс ==
26 986

редакции