Васил Хаджикимов: Разлика между версии

През 1925 година се прехвърля в [[София]] и става член на новосформираната [[Вътрешна македонска революционна организация (обединена)|Вътрешната македонска революционна организация (обединена)]], а заедно със студентите [[Коста Веселинов]], [[Димитър Шарланджиев]], [[Асен Чаракчиев]], М. Иванов и [[Кирил Николов (революционер)|Кирил Николов]] участва в близката и&#768; група „Македонски народнинародна студенти“студентска група“ през 1929 година<ref>Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947), МНИ, София, 2006, стр. 237</ref>. Завършва право в [[Софийски университет|Софийския университет]] и специалност „Консулство“ в [[Университет за национално и световно стопанство|Свободния университет]]. След убийството на [[Александър Протогеров]] през 1929 година Хаджикимов издава брошура „Не можем повече да мълчим“, в която критикува [[Иван Михайлов]] за братоубийствените войни във [[Вътрешна македонска революционна организация|ВМРО]], а също и самата ВМРО (обединена), чийто печатен орган „[[Македонско дело]]“ пък критикува Хаджикимов и другите студенти. Иван Михайлов пише в дневника си след среща за Васил Хаджикимов от 9 септември 1930 година, на която са обсъждали Македонската студентска група и федералистите [[Михаил Шкартов]] и д-р [[Филип Атанасов]]:

През 1932 година Васил Хаджикимов сътрудничи активно на редактирания от [[Александър Мартулков]] вестник „[[Македонско знаме]]“. Васил Хаджикимов, [[Антон Югов]] и Ст. Караджов са определени за ръководители на ВМРО (обединена) за България на обща конференция от 15-16 април същата година. След общата резолюция на ВМРО (обединена) и [[Коминтерна]] за признаване на [[Македонизъм|македонската нация]] от 1934 година Васил Хаджикимов напуска организация и издава вестник „Македонска„[[Македонска борба“борба (вестник)|Македонска борба]]“ заедно с [[Борис Михов]]<ref>Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947), МНИ, София, 2006, стр. 244</ref>, чрез който се противопоставя на македонизацията. Подготвя книгата „БКП и македонското освободително движение“ с помощта на [[Павел Шатев]], но остава неиздадена. Същата година издава „Съществува ли македонска нация“, с която се противопоставя на историческите фалшификации, и пише писмо („Едно мнение“ с псевдонима „Македонец“) до българския министър-председател [[Георги Кьосеиванов]], в което се застъпва за цялостното обединение на [[българи|българската нация]]<ref>„Нация без национални идеали е тяло без душа - Васил Хаджикимов“, в-к "Македония", брой 29, 22 юли 1998 г. [http://www.promacedonia.org/v_mak/1998/v_hadzid.html Поверително: Едно мнение]</ref>.