Уилям Джоунс: Разлика между версии

12 байтове добавени ,  преди 11 години
м
редакция без резюме
мРедакция без резюме
| роден-дата = [[26 септември]] [[1746]]
| роден-място = [[Уестминстър]], днес [[Лондон]]
| починал-дата = [[27 април]] [[1794]]
| починал-място = [[Калкута]], [[Индия]]
}}
Въпреки факта, че получава стипендия, Джоунс е като цяло беден и печели преподавайки уроци. Негов ученик е бил в продължение на седем години граф Спенсър, прародител на принцеса Даяна. След дипломирането си работи шест години като преподава и превежда от и на различни езици, като по това време бързо добива популярност като филолог и ориенталист. По искане на датския крал Кристиан VII, той превежда от персийски на френски, "Историята на Надир-Шах", която се явява първата от многото публикувани негови преводи за историята и литературата на [[Ориент]]а. Преди заминаването си за Индия, Джоунс става член на Кралското общество.
 
През 1771 г. френският учен [[Абрахам Анкетил-Дюперон]] публикува първия превод на [[Авеста]]та. След излизането му Джоунс пише на френски [[памфлет]], в който твърди, че такъв голям мъдрец, като [[Заратустра]], не може да проповядватпроповядва "глупости и безсмислици", които се съдържат в този превод. По-късно е вече склонен да разглежда езика на Авестата като диалект на [[санскрит]]. <ref> Авеста в русских переводах. СПб, 1997. С.33, статья И. С. Брагинского </ref>
 
През 1774 г. Джоунс публикува книгата «Poeseos Asiaticae Commentariorum libri sex», която съдържа описание на арабско, персийско и тюркско [[метрично стихословие]] и [[поезия]], в която прави сравнение между арабския и древния стихотворен размер. <ref> ''Фролов Д. В.'' Классический арабский стих. М., 1991. С.5 </ref>
 
== Джоунс и сравнително-историческата лингвистика ==
Джоунс се счита за основоположник на сравнително-историческата лингвистика, и за пионер посочил наличието на индо-европейското езиково семейство. В допълнение към общия произход с латински и гръцки, Джоунс съзрява сходство на санскрита нас [[готски език|готския]], както и с [[келтски език|келтския език]], което намира и отражение в неговата книга излязла през 1786 г. «Санскритски език» ''(The Sanscrit language)''.
 
Тези наблюдения на Джоунс се основават на сравнителния [[исторически метод]]. В допълнение към тезиоткритията си открития, Джоунс пише статията "За боговете на Гърция, Италия и Индия", за която се счита и за един от пионерите на [[сравнителна митология|сравнителната митология]].
 
Джоунс не се има само за "филолог", ограничен най-вече до изучаването на чужди езици. Едновременно с това си занимание, той разбира необходимостта от по-строг подход към [[етимология]]та и отхвърля аматьорското езиково строителство, много популярно по него време, и практикувано от ентусиазирани любители на [[лингвистика]]та.
 
== Значение на делото на Джоунс ==
Уилям Джоунс ведно с французина Абрахам Анкетил-Дюперон и германеца [[Макс Мюлер]] формира своеобразната "[[Света Троица]]" в [[ориенталистика]]та на западната цивилизация. Сравнителните му предимно езиковедски проучванията значително подпомагат зачеването на известните [[хайделбергска школа|хайделбергска]] и [[митологична школа]] през 19 век. Благодарение най-вече на научните дирения на Джоунс в Индия, през 1860 г. Мюлер формира обобщеното [[понятие]] "[[арии]]" за основната родовародово свързана група народи, населяващинаселяваща географското пространство от Европа до Индия.
 
== Източници ==
26 986

редакции