|
=== Германия — организация и обучение на дивизията ===
На [[13 юли]] [[1941]] г., първият влак с войници потегля от [[Мадрид]] в посока Графенвьор, [[Бавария]], за петседмично обучение. Тук те са зачислени като 250-та немска пехотна дивизия и първоначално са разделени на 4 пехотни [[полк]]а. По-късно, следвайки стандартния модел на немските сухопътни войски, един от полковете е резделенразделен между другите три, които са именувани на три от испанските градове, откъдето са по-голямата част от доброволците — [[Барселона]], [[Валенсия]] и [[Севиля]]. Всеки полк има три [[батальон]]а (по 4 [[рота|роти]]) и две отделни роти. Дивизията има и артилерийски полк, съставен от 4 батальона (3 от тях — със 150 мм оръдия) с по 4 [[батарея|батареи]]. Доброволците пилоти сформират Синята ескадрила ([[испански език|на испански]]: ''Escuadrilla Azul''), която, използвайки [[изтребител]]и [[Месершмит 109]] и [[Фоке-Вулф 190]], записва 156 въздушни победи.
=== На изток (август — октомври 1941) ===
След полагането на клетвата, на [[20 август]] Синята дивизия е приета на военна служба. Първоначално влиза в състава на [[група армии „Център“]], която има за задача да овладее [[Москва]].
На 28 август дивизията е прехвърлена с влакове до [[Сувалки]] в [[Полша]], откъдето трябва да продължи 900 км на марш. Предвидено е пътят ѝ да мине през [[Гродно]] и Лида ([[Беларус]]), [[Вилнюс]] ([[Литва]]), Молодечно, [[Минск]] и [[Орша]] (Беларус) към [[Смоленск]], и оттам към Москва. По пътя за Смоленск, на 26 септември, испанските доброволци са пренасочени към [[Витебск]], като дивизията влиза в състава на 16-та немска армия от [[група армии „Север“]], която напредва към [[Ленинград]].
Не е ясно защо съединението е принудено да извърви такова разстояние без транспорт.
През август 1942 г. дивизията е прехвърлена на югоизточния сектор на [[обсада на Ленинград|блокадата на Ленинград]], южно от [[Нева]], близо до градовете Пушкин, [[Колпино]] и Красни Бор в района на река [[Ижора]]. [http://maps.google.com/maps?f=q&hl=en&q=&t=k&ll=59.703958,30.573578&spn=0.108593,0.31929&t=k Вж. карта]
Синята дивизия остава край Ленинград до началото на февруари 1943 г., като понася тежки загуби заради студа и сраженията край Мясной Бор със съветската 305-та стрелкова дивизия.<ref>Gavrilov, B.I., Tragedy and feat of the 2nd Shock Army, defunct site paper</ref> Франко изпраща подкрепления — включително подлежащи на военна повинност, в допълнение към доброволците. Така, чрез ротацията на контингентите, близо 45 000 испанци служат на Източния фронт. Доста от тях са наградени и с испански, и с немски военни отличия, като дивизията е единствената, която има собствен медал, утвърден от Хитлер.
След неуспеха на германците при Ленинград, ситуацията се променя и повечето немски части са изпратени на юг. По това време, за командир на дивизията е назначен генерал [[Емилио Инфантес|Емилио Естебан Инфантес]].
== Разформироване на дивизията ==
|
